Искрено бих се радвала да беше прав но мисля че не си прав. Това което казва Старец Тадей се припокрива в светоотеческото наследство единствено от гледна точка на това че действително огрешавайки се с грехове и страсти човек още тук вкусва ада и обратното култивирайки в себе си Любов и други добродетели предвкусва рая.

Но! Светоотеческото наследство ясно казва че това променливо състояние е в този живот, а в задгробния следва или вечно блаженство или вечна мъка. Свети Тихон Задонски (и не само) ясно ти го казва: След смъртта има два пътя: единият отвежда до вечното блаженство на праведниците; а другият - във вечното неблагополучие на грешниците – ожесточените и непокаялите се.
Вечността има само начало, а край тя не познава; тя винаги започва и никога не свършва. Сто хиляди години и векове са като една минута или е по-добре да се каже – като нищо в сравнение с вечността. Ужасно е дори да помислиш за вечността, и не е възможно да си спомниш за нея без въздишка. Сто пъти по-добре е цял век да се мъчиш в огън, отколкото да се лишиш от блажената вечност и да попаднеш там, където никой не би искал. Спомняй си, спомняй си по-често, грешнико, за вечността, докато още имаш време, и е в твоя власт да избегнеш мъките и да станеш участник в блажената вечност! http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=249:2010-08-23-22-06-11&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=184

Виж какво ти казва Архиеп. Аверкий за Православието:
Нека да ни запази Господ от тази съвременна „широта на възгледите”, която е точно това, което нашият Господ е порицал - „път, широк и просторен”, който води направо в геената огнена! Но какво ги интересува геената огнена тези „съвременни либерали”, когато те не вярват в нейното съществуване, макар че някои от тях умеят твърде високопарно и самоуверено да „богословстват”, по-точно съвсем разюздано да празнословят за „новите пътища в православното богословие”, и дори си събират не малко поклонници, не на шега почитащи ги като „стълбове” на съвременната, очистена от „средновековна схоластика” православна богословска наука, имайки се за велики авторитети в познаването на Православието?

Ние с такива „прогресивни умове” - още веднъж и с цялата си отговорност ще повторим - общ път нямаме. Защото техният път е път лукав; постепенно и не от всички забележим, (което е и ужасно!), отвръщащ от Христа и Неговата истинска Църква, път на отдалечаване от истинското Православие; път, който има за крайна цел всички нас, християните, да ни превърне в „сол, която е загубила силата си”. Това е страшен път, хитроумно измислен от врага на човешкото спасение - дяволът, лъжецът и открай време човекоубиец. За нас не може да има и не трябва да има никакъв друг нов път, освен старият и изпитаният, правият и честен път, по който в течение на две хиляди години вървяха всички, угодили Богу, истински християни.

Нашият път - това е пътят на безпределната вярност към изначалната, а не към „модернизираната” Христова вяра и Църква, с всичките й догмати и канони, приети и утвърдени на Вселенските и Поместни събори, с всичките й благочестиви обичаи и традиции, с всичкото нейно истинско духовно богатство, което ни предадоха Светите Апостоли Христови и велики Отци на Църквата и което сме получили в наследство от нашите благочестиви отци и деди.

„Тази вяра е апостолската, тази вяра е отеческата, тази вяра е православната, тази вяра утвърди вселенната!” (Из Чина на Неделя Православна).

Тази вяра е и истинското Православие, за разлика от изобретената от врага лъже-православна вяра. О тази вяра твърдо и неотклонно да се придържаме, нея да ценим и нея свято да пазим! http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=138:2010-04-29-18-22-19&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=184