|
И понеже се вижда още нещо, а именно, че си твърде склонна на предрасъдно отношение, чрез което лесно правиш заключения, грешни разбира се, то ще ти посоча думите на Старецът Тадей Витовнишки, относящи се за Рая и Ада.
"Раят и адът са реални състояния на душата
Ето, нашата планета приближава своя край, всичко преминава невероятно бързо. Слава Богу, че е така, дано не е напразен този живот, да не се мъчим без причина. Царството Божие е мислено състояние на душата и адът също е мислено състояние. Един час сме в Рая, един в ада. Когато сме неразположени, нямаме мир и покой, тогава в нас е адът, а когато в сърцето ни има радост, веднага се чувстваме като в Рая. Затова трябва непрестанно да се трудим в молитвата. Малцина са тези на земята, които добиват безплатната благодат. Аз много съм се интересувал, как са се чувствали светите Отци по време на своя живот и как са успявали да запазят тази благодат до самия край." източник:
и още малко:
"От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие. Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосферата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас...
Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"
- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.
- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.
- Има ли тогава в човека мисли?
- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни."
Това съвсем не означава, че след смъртта на тялото за душата пъкъл няма и че пъкъла, ада е само приживе.
Напротив има!
Но Ада и Рая са свързани пряко с душата и те се разкриват в отговор, като следствие от това дали тя е грешна (неправедна), или не (праведна), като това се случва още тук и сега, в живота.
Кофтито е, че много хора все още си представят (!!!) Ада и дявола.
Човек не бива да си представя и да фанатазира, защото това оформя в него криви възгледи, опасения и предрасъдици и го лишава от истинското прозрение и виждане на реалните състояния и факти.
Редактирано от edinica_nula на 07.11.13 11:35.
|
Re: За рая и ада [re: Eliana21]
Re: За рая и ада
