|
Добре ли е?
Добре е, но там е работата, Eliana21, че си още твърде далеч от каквото и да е вярно познване на Христовото учение и въобще на смисъла, който е заложен в Свещеното Писание. :-)
Е, за сметка на това си близко до фанатзма.
Аз съм виждал много такива "христиени" кат теб. Много, вервай ми.
Така, по същество.
Душта не се храни с молитва, а с Благодатта Божия, която Благодат идва в отговор на молитвата и се явява плода от тази молитва, ако тя е правилна и ако е искрена. :-)
Четенето на Свещенното Писание (така е прието да се нарича - "свещено", а не "свято" или "свето", за справка питай енорийския ти свещеннослужител да ти обясни защо) само по себе си не подхранва душата. Факт е, че много хора четат Писанието, но остават с празни души и дори си фанатизират. Примери за това мога да ти посоча безброй.
В Писанието се споменава нещо много важно, описано е в Евангелията. Та казва се, че Иисус отворил ума на апостолите, на бъдещите апостоли, на учениците си и те чак тогава, забележи и провери това, чак тогава у тях се появило разумение върху Писанието (Лука 24:45). До преди това те го разбирали както сега ти го разбираш.
Също така, пак в Писанието, ако искаш може и да ти цитирам, пише че всичко що е писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанията да имаме надежда (Римляни 15:4).
Ако обаче у човека липсва тази вяра, Писанието с нищо (почти) няма да измени душата му, или по-точно би въздействало не повече от роман на Агата Кристи.
Писанието е много точно подредено и в него е заложена Сила, защото то е Словото Божие, в писмен вариант, иначе Словото е много повече от това, но ако човек няма вярата, то това Слово за него остава далечно.
Ето защо подобни изкази, като на светеца, който цитираш, са леко прибързани и неосмислени.
Светите тайнства също сами по себе с нищо не хранят душата. Душата я храни Божията Светлина и ако не ти е ясно това, а то не ти е ясно, може спокойно да прочетеш думи на св. Григорий Палама, или на Старецът Йосиф Исихас, или на старецът Тадей Витовнишки, или на св. Григорий Богослов, или на друг, но най-вече на св. Григорий Синаит.
Самия превод на думата "душа" е многозначен. За думата душа се ползват думите "нефеш", "нешама". Еврейската дума "руах" се превежда също по много начини, но най-често смисълът и е изразен с думата "дух".
"Пневма" и "псюхе" също се употребяват в гръцките преводи.
В "Нов библейски речник" писан от над десет богослови и професори, преподаващи в Богословските факултети, няма да ги изреждам, се казва изрично, че за духовете на мъртвите не се ползва думата "нефеш", която иначе традиционно се превежда като "душа".
Аз знам отлично какво точно е видял на погребението светеца, който харесваш. Не е съвсем правилно това да бъде наричано душа, но това е дълга тема.
Колкото за нещата, които съм писал - те са обсолютно същите, които се описват в Писаието и които са коментирани и обяснеи от редица светци, най-вече практикували Исихазма.
Ако искаш може и цитати.
:-)
Бог да те дари с разбиране!
Редактирано от edinica_nula на 07.11.13 08:41.
|
Re: За рая и ада [re: Eliana21]
Re: За рая и ада
