Има известна разлика между личното и общественото, теорията и
практиката. Освен това, както и другаде, в духовната област има различни
школи, които говорят на различни езици. Може да става дума за почти едни и
същи неща, но просто езикът да е различен.

Малко съм се занимавал с йога, повече са ми познати даоските понятия.
Това познати е малко силно казано, но все пак предпочитам да се
ориентирам по даоските системи.

Срещал съм препоръки да не се смесват различни школи и това е
разумно, защото иначе може да стане, сякаш говориш не на един език, ами
на безразборна смес от думи от различни езици, което малко затруднява
работата. И разбира се, може на практика да се получи нещо объркано.

Прави ми впечатление разликата между преднамереното и
непреднамереното. Поне по мои наблюдения, всяко развитие става по свои
вътрешни закони - когато му дойде времето, така да се каже - изпълняваш
някакви практики, но без успех; след време успехът идва внезапно. Или се
получава напредък едва ли не от само себе си, но с течение на много години.

Китайските термини Сян Тян и Хоу Тян показват една съществена разлика.
Сян Тян е изначалното, което човек получава вродено, то определя началния
запас от жизненост, продължителността на живота, съдбата - какво е писано.

Хоу Тян е придобитото след раждането. Твърди се, че всички обикновени
практики, като Ци Гун, Дао Ин, билкарство и въобще всичко, което работи с
тялото и с обикновената жизнена енергия, се отнася само до Хоу Тян, тоест
до придобитото в света, но не може да повлияе на нивото Сян Тян.
На това основание някои твърдят, че различните практики са неефективни и
не влияят върху областта Сян Тян, като не могат да променят съществено
продължителността на живота.

Даоистката вътрешна алхимия има за цел работата със Сян Тян. Това е
много специфична област, за разлика от обикновените физически или
енергийни системи.
Традиционните школи са недвусмислени - това е тайна и не може без учител.
По-меко казано, изключителен шанс е да достигнеш донякъде - това зависи
от известни трансцендентални фактори - съдба.

Поради това съм много практичен, въпреки че не е лошо човек и да си
помечтае. В даоските системи ми прави впечатление, че има ясна
последователност от етапи на развитие и практически критерии, които
показват, кога дадения етап е изминат. Ако не са постигнати признаците за
завършване на етапа, значи още не е завършен и толкова - няма място за
някаква напразна вяра, въпреки че всички надежди остават, а оптимизма
се поощрява.

P.S. Извинявам се, че написах така надълго и нашироко и някак официално,
но това си е мой недостатък.