"след което следва пълно отдаване и ... ако има късмет, ТО се случва спонтанно, без твоето усилие."
Затова се казва, че тази работа - пълнато отдаване, даже не е и практика, защото колкото и да съм се напъвал да го направя, все фалшиво е, все е обременено с някакво желание/амбиция/напън, стрес, страх... и тогава не се случва. Дори да го имитирам съм пробвал, а ума е голям имитатор.
Когато обаче се откажа дори и от това - от последната васана - желание за просветление, тогава нещата се случват точно така, както ги описваш - естествено, от самосебе си, само че отказването, пускането не е лесно и не минава без нужната доза борба.
Когато човек е в катарзис пускането му (себеотдаването) е много по-лесно, от колкото ако практикува, особено ако е опитал всичко за своето спасение и то не е проработило. Няма на какво да се подпреш - няма учител, няма практика, няма път, няма група, няма дори и убеждение, няма вяра* (колеблива е, неустойчива е) и пр.
Тогава се случва!
Най-лесно се случва в Любовта, която изживяваш Любов, когато сърцето е отворено и изпълнено и ти си в Благодарствено себеотдаване. Тогава сякаш се разтваряш, даваш се на света. Това е най-лесния и безболезнен път. Най-безопасния път е пътя на сърцето.
Поздрави!
Редактирано от edinica_nula на 30.10.13 11:56.
|