"Какво може да се направи: връщане, отново и отново, до изчистващите базови практики. Тези практика затова са базови, защото всичко на тях се крепи. Чистиш, укрепваш, подсилваш и ако ти стиска, отново отиваш в непозната територия с надеждата да стигнеш до някое съкровище, след като пребродиш голяма част от личния си Ад. "
Всъщност има и други варианти.
Един от тях е просто да умреш. Да допуснеш да се случат най-големите ти опасения - тези които напират отвътре. Да се пуснеш, да се оставиш.
Първоначално е изключително неприятно - връх в катарзиса, но пуснеш ли се...
Буда не им е обръщал внимание, не им е давал онова внимание, което ги подхранва - не се е отъждествявал с тях, не се е клатил от тяхната сила. Обявил ги е за илюзии - за феномени на обусловеността, за игри на формите на собственото му съзнание, за нещо съставно и нетрайно.
Практикувал е Шамата & Випасана, като Випасана е проникването в основната природа на ума, в Буда природата - вечната, чиста, ясна и неконцептуална природа, която е лъчиста и изначално мъдра, безкрайно осъзната.
Випасана се нарича още с думите "рибата на особеното прозрение".
Та вариантите са няколко:
- да се дистанцираш и от това, обявявайки го за илюзия;
- да работиш с прииждащите страхове, привързаности, с гнева, с ужаса, с емоциите, с предрасъдъците, чрез силата на дълбокия анализ и проследяване на психосоматичните модели;
- да паднеш в тази битка, но това не става, ако преди това не си се борил до краен предал, до изтощение и ако преди това не си опитал всичко.
Вариантът, който описваш е свързан с борбата, със съпротивата и с желанието за оцеляване, с желанието за щастие и успех.
Няма как - това са съвсем нормални неща и ще е ненормално, ако ги няма в теб.
В корена на тези неща е твоята собствена любов към теб самия. Инстинкта за самосъхранение.
Вишну - Подържащия Творението, предпазващия го от разрушение, от разпадане.
Може да се върви по Пътя, чрез Вишну, но може да се върви по Пътя и чрез Шива - цялостното себеотдаване на разрушителната сила, който да отреже главата на егоцентричното съзнание - кака ти Кали.
Отдаваш се на тази сила. Принасяш себе си в жертва жива, свята, благоугодна Богу, както е писано и в Библията.
Ом Нахах Шивая - Прекланям се пред Шива, разрушаващият, обновяващият.
В Дао се търси Дао-то, Пустата Природа, в която няма как да навлезеш, ако не угаснеш.
Подобно е и в Будизма, само че там като в Християнството и Индуизма, съществуват няколко подхода - обобщено побрани в три различни пътя - три колесници.
Махаяна е аналогична на пътя на сърцето, както и при Вайшнавизма и отчасти в Християнството. Не че в Махаяна няма медитативни практики, но там най-вече се разчита на силата на състраданието. Тази сила се впряга за да се стигне до Буда природата, до Нирвана, като често това стигане се отлага, за да се помага и на другите. Отлагането е наречето Бодхисатва, два от видовете Бодхисатва.
Нещата по принцип са много по-дълбоки и е нелепо да бъдат обяснени по този този начин, с няколко думи, но...
Редактирано от edinica_nula на 30.10.13 10:10.
|