|
Сетих се едно откъсче в книжка(copy/paste-нал съм го от )
"Така, на картината виждаме трима мъже, които стоят около голям съд с оцет. Всеки от тях вече е топнал пръста си в оцета и го е опитал, а на лицето на всеки от тях е изписано неговото идивидуално възприятие. Тъй като картината е алегорична, то ние знаем, че тези тримата не са просто обикновени опитвачи на оцет, те са представители на трите китайски Учения, а оцетът, който те опитват, представлява Есенцията на Живота. Тримата учители са Кунг Фу Дзъ (Конфуций), Буда и Лао Дзъ, авторът на най-древната книга за Даоизма. Първият има кисело изражение, на лицето на втория се чете горчивина, а третият се усмихва.
Според Конфуций животът бил кисел. Той вярвал, че настоящето е загубило връзката си с миналото и че управлението на човека на земята е в дисхармония с Небесния Път или управлението на Вселената. Следователно, за него били важни почитанието към предците, а също и почитането и спазването на древните ритуали и церемонии, в които императорът, който бил Син на Небесата, се явявал като посредник между безграничното небе и ограничената земя. При Конфуцианството дворцовата музика в определен размер, предписаните стъпки, действия и фрази били обединени в изключително сложна система от ритуали, а всеки един от тях бил ползван с определено предназначение и в точно определен момент. С Конфуций се свързва и следната поговорка: „ Ако рогозката не е постлана правилно, то Учителят няма да седне.” Тази поговорка ни пояснява начина на извършване на нещата според Конфуцианството.
За Буда, втората фигура от картината, животът на Земята бил горчив и изпълнен с привързвания и желания, които водели към страдание. Животът бил възприеман като низ от капани, като генератор на илюзии, като въртящо се колело от болка за всички живи същества. За да намерят мир, будистите смятали, че трябва да преминат отвъд „света създаден от прах” и да достигнат Нирвана, което буквално значело състояние „на безветрие”. Въпреки същностното оптимистично звучене на Будизма, който китайците променили значително след донасянето му от родната му Индия, дори най-дълбоко посветените будисти смятали, че пътят към Нирвана е прекъсван от горчивия вятър на всекидневното съществуване.
Според Лао Дзъ хармонията, която съществувала естествено между небето и земята още от самото начало, можела да бъде намерена от всеки и по всяко време, но не и от последователите на правилата на Кофуцианството. Или както самият той казва в своя труд Дао Дъ Дзин: "...в своята същност земята е отражение на небето и се управлява от същите закони, но не и от законите на човека". Тези закони се отнасяли не само за въртенето на далечни планети, но и за поведението на птиците в гората и рибите в морето. И колкото повече човекът се намесвал в природната хармония, която била създадена и управлявана от вселенските закони, толкова повече тази хармония изтънявала и се губела в далечината. Kолкото повече сила била налагана, толкова повече беди се появявали. Така, незвисимо дали нещо било тежко или леко, мокро или сухо, бързо или бавно, всичко носело в себе си своята естествена природа, която не можела да бъде насилвана без да се появят трудности. А когато абстрактни и силови правила били налагани отвън, то съпротивата била неизбежна. Само тогава животът наистина ставал кисел.
За Лао Дзъ светът не бил този, който залага верига от капани, а учител, който преподава ценни уроци. Неговите уроци трябвало да бъдат научени, също както и неговите закони трябвало да бъдат следвани, тогава всичко вървяло добре. Съветът на Лао Дзъ бил да не се отвръщаме от „света създаден от прах”, а да „се присъединим към прахта на света”. Това, което виждаме да работи като вътрешноприсъщо зад всичко на небето и земята, той нарекъл Дао или Пътят. Основен принцип в учението на Лао Дзъ бил, че Пътят във Вселената не можел да бъде адекватно описан с думи и че подобен опит би бил обиден както за неговата безгранична енергия, така и за интелигентния човешки ум. И все пак, природата на Пътя е разбираема, а тези, които проявяват искрен интерес към нея и към живота, от който тя е неотделима, всъщност я разбират най-добре. "
Самсара... Будизма е странно течение, много ме изненадва че Тантра е част от него. Тантра ми пасва много и не виждам противоречия в разбиранията там и есенцията на Дао Дъ Дзин, на Лао Дзъ, от друга страна базовите разбирания в будизма са ми далечни. Та самсара и живеенето в момента, за мене значат други неща.
Та от там идеята за живеенето в момента... Де да знам, за мене не е това идеята, идеята е човек да интегрира цялата си опитност, която минава много преди миналото и предишните ни животи, стигаме до другите разклонения на Душата, Монадата и другите нива(а нива много) и т.н.
Как можем да поемем/интегрираме/разберем цялата опитност на Душата, ако не си спомняме 99% от изживяванията ни на Земята?
Горе долу, всяко решение което взимаме сега се корени там.
Не съм виждал някой да живее в момента, ако трябва да каже някакви думички трябва да използва езика научен от този му живот, и всяка дума показва пътя извървян до момента. Този път не може да се забрави, може само да се интегрира.
В ню ейджа е много популярен подход, идеята че трябва да живеем в момента, но като цяло е по скоро опит да забравят миналото, вместо да го интегрират/приемат/разберат. И във всеки които съм срещал да го приема така, по скоро му пречи, не му помага. Може би има изключения, но не съм попадал до момента, включително и от будизма.
Always, someone,
somewhere is fighting for you.
|