Написаното било точно под носа ми, а аз отидох при летящите тибетци. Или, както казва лисицата от Малкият принц (ако не си го чел - горещо ти го препоръчвам) – същественото е невидимо за очите. Че да ти разкажа за моите митове и легенди.

Миналата седмица, срещу понеделник дълго време не можах да заспя. При такива случки започвам да си измислям на хората за нещата. Преобърнах пазаря, цените на продуктите, чудих се да се подстрига ли, или и тъй съм си добре, и разни такива. Само да не спре ВД, че после е трудна работа.

Тогава размишлявайки за социалната обстановка и потребителската кошница, и ред други простотии, усетих вибрациите. Ама тоя път хич не бяха за изпускане. Едната (по-умната) част от мен си казваше – спри с тез глупости, но другата (по-глупавата) по-любопитната част, да кажа, й отвръщаше – абе я стига хленчи и съветва. И от единия край на България се материализирах на другия край. Преди се е случвало, но само със сънуваното тяло. То и да говори страничните наблюдатели не го чуват. Сега си беше най-баш. Имам и свидетел. Единственото нещо, което пропуснах - беше да си откъсна едно жълто цвете от градината. И то защото изживяването беше невероятно, не че друго.

Тъй и не разбрах на теория, кога е Ин, кога Ян. Не помня, дали изучавах пътя на Златото и Цинобъра. Интересно, дали това нещо У джън пян, го има написано изобщо и дали е и на български език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите