"Покаяние е да, да признаеш, че не си прав, ама не само на думи, не ментално, ми от дън душа.
Или че си сгрешил."
Е, ако човек е искрен в сърцето си, това не е трудно, а даже е твърде лесно.
Иначе точно комплексираността пречи да се признае грешката... за съжаление. Липсата на Любов.
Когато човек вижда в сърцето си Закона и когато той е негова природа до голяма степен, признаването на прегрешенията, на неправдата е съвсем лесно.
"Покаянието изчиства незабавно и безусловно, всички други практики го заместват, щото хората мразят покаянието повече от всичко останало. "
Наистина покаянието е условие за пречистване, но не то само по себе си върши пречистването, а Мира и свободата, лекотата, които следват от него. Олеква му на човек, пречиства се. Това дава възможност на сърцето да се изпълни с Любов/Светлина.
Другото за хората - не съм съгласен с подобни общи знаменатели, щото съм виждал и такива, и онакива.
Но пък какво като не съм съгласен... хехе
Много по-трудно е тоталното себепредаване в ръцете на Твореца, прекратяването на своеволието.
|