На последната си лекция в София, Дев Мурти, над 80 годишен и болен от рак, се обърна към публика, след някакъв много засукан "духовен" въпрос, със приблизително следните думи:
Имате големи претенции, а не можете да стоите 2 часа с изправен гръб.
Визираше публиката, която определено се беше раплула в удобните седалки. Той стоя прав през цялата лекция, която не беше никак кратка.
Понеже съм откровен и казвам нещата направо, и тук няма да изневеря на стила си: Това момче говори за всевъзможни чудеса, надявам се от личен опит, а през цялото време се криви и не може да застане с прав гръб. Някак не мога да му повявам, че медитира, освен, ако в традицията, за която говори и представлява, не заемат пози с изправен гръб..
Не познавам човека. Не съм гледала видеото и не съм го чела.
Това, което ще кажа е от моя опит. Няма смисъл да стои на едно место, защото енергиите са навсякъде. Позата на тялото е без значение.
Добрият стар стабилен Прана канал (или там каквото е, или както си го нарича сам), който използва осемдесетгодишният човек (нека избере това, което е най-подходящо за него), освен да ме изстреля Отвъд (което е У Дома), в момента друга работа на мен не ми върши.
Без да ме интересуват ченълинги и възнесения, и тъпни от сорта, дори планетите сега имат съвсем друга подредба, и от там различните вибрации и енергии. Енергиите не са нито добри, нито лоши, но са много силни, непознати и нови.
Единственото нещо, което ме задържа да остана тук през последните 2-3 години (и е за сега, после няма, как да бъде сигурно нищо) е една моя техника за връзване на вниманието за една фраза (изречение), която е моя и е от тук. А едни от знаещите, когото питах, ми каза да ям тежки протеини. Другите техники, за които ми казваше – просто не бяха от полза за мен. За всеки е различно. Мантак Чиа го научих наизуст преди години и тогава помагаше. Сега е различно.
Ще ида за шоколад (може и сладолед), щото това значело (глада за сладко), че на организма му липсва хром.
Накрая разбрах, че не виждат...
|