Брахман, сега се сещам, че от теб съм научил едно от следните неща, че не можеш да победиш една натрапчива мисъл в директен сблъсък. Трябва да я финтираш. Може би не цитирам точно, но нещо такова съм запомнил.

По същият начин, аз не вярвам, че ако има конспирация от един строго ограничен елит от свръхбогаташи, който да командва целия свят, той може да бъде победен в пряк сблъсък. Също не вярвам, че конспиративният контрол попаднал в частни ръце може успешно да бъде заменен от друг централизиран контрол на обществено признати лидери. Не го вярвам, защото това много лесно може да се изроди до първото. Струпването, концентрирането на много власт на едно място, първо я прави неефективна и второ създава условия за корупция. Неефективността на централизираната власт, донякъде ме кара да си мисля, че тази конспирация ако съществува няма как да завладее абсолютния контрол върху човечеството, т.е. надежда има. Също така аз съм напълно убеден критик на говоренето за конспирации по една много проста причина. В масовия случай това говорене плаши хората, те за себе си си съставят мнение, че там има един елит който дърпа всичко и от тях обикновените хора, абсолютно нищо не зависи. Това в България е повсеместно разпространен начин на мислене. Затова всяко едно говорене на тема конспирации е по скоро с негативен ефект. В най-добрия случай когато се говори за конспирация, един път, че трябва да е много добре обосновано и второ трябва, винаги трябва да се говори за някакво осезаемо решение на този проблем, при това с конкретни примери от реалността. Отделният човек да може да го пипне това решение, да го изпробва. А още по-добре е просто хората да се образоват икономически и да бъдат мотивирани да се самоорганизират, но тук личният пример и конкретни работещи решения от практиката са много важни.

Затова аз не вярвам в директният сблъсък конспирация-антиконспирация. Аз вярвам в полезните решения за обикновения човек и малката група от съмишленици. Small is everything.

1913