Тази притча ме сети за една друга.

На брега на реката потънал в медитация стоял суфи. Зад него се приближил един от учениците му, който виждайки голата шия на суфито, не се въздържал и го шляпнал звучно по нея. Звукът от плесницата изненадал ученика, а учителя му, изпитвайки пареща болка, се надигнал, за да отвърне на обидата.
- чакай, чакай - помолил ученика - можеш да ме удариш, ако искаш, но преди това ми кажи - звукът от тази плесница дали беше произведен от моята ръка или от твоята шия.
Суфито отвърнал:
- отговори си сам, сега не ми е до разговори, защото ме боли. На тебе ти се ще да строиш цели теории, та нали не усещаш болката, която чувствам аз.

(:

п.п. а па примерно в древните дзен школи на Япония, ако някой бабаит тръгне да се маризи по този начин, има силна вероятност и огромна опасност да остане без глава, изцяло в буквалния смисъл на думата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите