|
Вчера, докато бяхте пред "Камеран Диас", в центъра дойде брат Никола.
Именно на него опитах грубовато, до колкото позволи Шефа, да презентирам клуба и темата.
Та, баш туй посочих - подходите към желанията, явните и скритите, тез дет напират от онзи нахранимайко дълбочинния...
Подходите...
- в йога, християнство, будизъм, ислям... и в някои дао секти (консервативните), е чрез въздържанието.
- в тантра (лявата), е чрез отдаването, чрзе това да се отдадеш на желанието, разбира се, ако може с будност в съзнанието.
В дясната тантрическа пътека, нещата стигат до режисиран филм в ума, т.е. до това да изживееш нещата на ментално ниво, да си ги представиш живо, в която представа сам ти да си основния играч/герой.
И това са всъщност две основни реакции към нашите желания, които са постоянна част от нашия живот. Или се подавам на желанието, или се въздържаме, според интереса, който клати феса.
Работата не е толкоз в това да се подаваме, или въздържаме, а в резултата от тях, защото и двете водят до едно и също нещо - до осъзнаване.
Осъзнаване на какво?
Всичките ни желания са свързани с щастието... под една или друга форма. Повечето от тези форми са външни, т.е. мислим си, че ще бъдем щастливи, ако имаме интернет, например, или дом, или пари, кола и пр..
Имейки ги обаче, отново сме нещастни.
В началото в нас се получава искра на щастие, но това щастие, хем е краткотрайно, хем е незадоволително. И тъй ходим си от желание на желание, в опит да се наситим, да се напълним с онзи бъзвъзвратен и абсолютен кеф.
И всъщност осъзнаването засяга именно това явление, че нещата, които можем да получим от външния свят, от т.н. външен свят, са недостатъчни, и че те не ни носят търсеното. Частично да, но тези неща са зависими от много фактори, от много условия... Или както се казва - нетрайни са, изменчиви.
А пък точно тази нетрайност ни кара да трупаме още и още, в плах опит да се презапасим, да се подсигурим... Сигурността, дето си говорихме за нея... Колко ни убягва..., че даже я няма... и празно е и пусто, та чак до смърт.
Ето този страх - да не изгубим, ни управлява. Роби! Стремим се към щастието, да го получим, да се докопаме до него, често не подбираме средства дори... и все тъй празни остават нашите сграбчващи ръце...
Пристрастени сме към емоции, към страсти... Радват ни те, а ние ги търсим и предизвикваме. Настоящий грузовик! Истинска наркомания!
Изцеждаме жлезите, оформяйки химия след химия в себе си...
А то, горкото щастие, никога не е било по-далеч от под носа ни. Именно, да, в нас самите, в сръцето.
Къде е щастието ли? В мен, в моето сърце, в свободата на моето сърце - когато то е свободно да Люби. Там е и Рая.
Осъзнаването е осъзнаване на това, че си бил и си най-щастлив, когато изживяваш Мира в ума и любовта в сърцето.
Мира в ума...
Любовта в сръцето...
Сърцето да е свободно, че да може да се разгърне!
Но често то е парализирано... от ума, който не съзнава, който се бунтува.
Толкова е сладък въпросния, като една малка гадинка..., като една кушута, уплашено красива, трепереща... и търсеща сигурността.
Евреи 4
1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него.
2 Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера.
3 Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.
4 Защото негде си е рекъл за седмият ден така: "И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;"
5 и на това место пак: "Нема да влезат в моето упокоение."
6 И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството,
7 пак определява некой ден, "Днес," като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: "Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте (не закоравявайте) сърдцата си."
8 Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден.
9 Следователно за народа Божий остава упокоение.
10 Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си.
11 И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството.
12 Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;
13 и нема никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз към когото е нашият ответ.
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповедване.
15 Защото немаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грех, изкушен бе подобно нам всекак.
16 И тъй, да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.
Редактирано от edinica_nula на 22.12.12 14:22.
|
Re: В какво намирате щастието? [re: huanji]
