|
Винаги Дяволът и Бога са били две противоположни сили, едната лоша, а другата добре. Ако обаче излезем извън морала, а приемем двете сили за ИН (тъмна, земна) и ЯН (светла, небесна), тогава смисълът на разказа се обръща на притча.
1. Момчето е сирак, тъй както тръгналият по пПътя е сам. Момчето обаче не е самотно.
2. Момчето е сред природата и животните не се страхуват от него. Даоската класика казва, че когато някой тръгне по пътя, първото ниво, което овладява е това на Земята и един от признаците е, че животните не се страхуват повече от човека.
3. За разлика от монасите:
Въпреки постът и въздържанието тялото му стана едро и гъвкаво и от него дишаше сила и здраве. Зачервените му страни, които имаха цвета на препечен пшеничен хляб, се покриха с малка мека къдрава брада, косата му се зави на тъмнозлатни пръстенчета и сините му очи добиха дълбочината на небесния лазур и слънчев поглед.
4. Момчето символично убива Дявола- тук символът е друг - това са съмненията и тревогите. След това той отново придобива здрав вид и спокойна душа Също така, това е символ на отказ от крайностите на ИН - слабост и влечение към удоволствия и себеугаждане; затвореност и странене от хората, краен индивидуализъм и егоизъм - монахът започва да следва своя Път
5. Накрая на разказът, монахът умира и отива при Бог, това символ за второто раждане, което се случва след умирането на светската личност. Това е отказ от прекаления ЯН - пркалена активност, себеизява, амбиция за постигане и реализация, желание за поучаване на другите.
Разбира се, всичко това е само мой си прочит, има и много други, а буквалният е много красив!
___________
|