Джентълменството може да не е от кой знае какво значение що се отнася до индивида, но когато общуваме със света и кривите му норми, джентълменството си е от значение - това е признак на отношение, а не за това какъв си.

Във фукнята и самохвалството няма нищо лошо - поне докато циганките, които ще ни хвалят не се ограмотят до степен да пишат във форуми.

Това, което ти наричаш "зърване на реалността", аз наричам "блаженство" - реалността според мен няма как да я зърнеш, защото така излиза, че ти си извън реалността. Щастието не е кой знае какво - когато избираме щастието, с избора си приемаме и нещастието, това си е неизбежно, може да е неприемливо за някои хора, но докато живеят с мисълта, че могат да са щастливи без да са нещастни, залъгват себе си. Щастието не е кой знае какво, именно защото можем да го изберем - то зависи от нашия избор, не се изисква някакво огромно усилие. Но блаженството е съвсем друга бира - докато човек избира, си остава в кръга на дуалностите, блаженството не можеш да го избереш, то се случва, когато липсва избора, когато самия избор отпадне и в това е целия шит, каквото и да правим, блаженството не можем да го достигнем, едва когато спрем да правим, тогава блаженството е налице.

И наистина - дори един път, човек да го е опитал, после няма измъкване. Признавам, че може и да е опиум, може да е поредната илюзия, ала всяка една илюзия, за да бъде надмогната, трябва да се опознае, та докато не опозная блаженството, не мога да кажа дали е просто самоизмама, това което знам за сега е, че искам да го опозная и другото нещо, което знам е, че докато искам, не мога да го опозная. Да се случи някоя и друга глътка, някоя друга чашка и после пак обратно в рутината - повече от странно е, толкова пъти съм го чел, но чак когато го изпитах на собствен гръб, вдянах за какво иде реч. Наистина цялата проблемация идва от това, че покоя и тишината, не можеш да ги правиш - те се случват, когато не правиш, но не да избереш да не правиш, това е пак правене, правене на неправене, не става така, пробвах вече сигурно стотици пъти, не можеш, не е възможно да задържиш блаженството, когато се опиташ да го хванеш и го изпускаш.

Блаженството е отвъд удоволствията, насладата, радостта и щастието - то няма обратна страна. Удоволстието е физиологично, дори можем да кажем животинско, сетивно - изпитването на удоволствие е облекчение, изпускане на парата. Но то зависи от другите, изобщо от околния свят, от самия бит, така че то си има обратна страна - когато си гладен, когато ти се прави секс, когато си жаден и т.н. Щатието може да се каже, че се изгражда в/у удоволствието, тъй като то е по-скоро психично - когато тялото е здраво, задоволено, балансирано, това в една или друга степен дава същото отражение и в/у психиката, удоволствието е нисш вид щастие, щастието е висш вид удоволствие. Но и то зависи от външното - с какви хора ще общуваш, какви разговори и теми ще водиш, изкуствата като цяло, така че и то е нож с две остриета, зависимо е. Радостта е вече отвъд щастието и удоволствието, тя е напълно различна от тях, тъй като извира от вътре т.е. не е зависима от външните обстоятелства, така че радостта е духовна и направо е учудващо, как проповедниците от всички религии и учения, пропускат този момент, почти никой не набляга на това хората да са радостни тук и сега, за каква духовност ми говорят тогава не мога да разбера, всичката им духовност е едно умопомрачение. Радостта е изцяло вътрешен феномен и може да се открие именно чрез медитацията - вън от теб няма как да се намери, тъй като извира от вътрешната съкровеност на човека, тя е състояние на омиротвореност, но и именно за това дори радостта има противоположност. Но Буда е казал "има удоволствие, а има и блаженство. Откажи се от първото за да си достъпен за второто" - блаженството е отвъд дори радостта, то не е нито физиологично, нито психично, нито духовно, то не познава разграничения, тъй като е състояние без его и за това тъкмо блаженството е тотално и трансцедентално.

А е толкова невъзможно да се потапяш в него - направо не е истина, за всичко до блаженството не е кой знае колко трудно, но самото блаженство е ..... чак страшно (:

п.п. не съм казвал, че темата е съдийска, а че по този начин твоята позиция изглежда съдийска - не бъркай констатация със загатване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите