Re: Потресаващ филм за лъжегурувците / Религия и мистика / Йога

За слепия човек не е от значение на коя "религия" ще е последовател.

Всъщност слепия човек е последовател не на някоя религия или на някой учител, а на своите представи, нагласи, очаквания и предразсъдъци за същите.
Обусловеност, дет се вика.

А инак много учители, много пътеки, много методики - има си за всекиго по нещо, според онова, което счете за най-свое, като Път.

Има два вида фанатици - едните следват в заслепение, сиреч кривите си разбирания и тълкувания, а другите отхвърлят онова, което не разбират, сиреч отхвърлят в/поради заслепение.

Къде е средата между приемането и отхвърлянето, между ситостта и глада, между това да подтискаш и това да се отдаваш на нещо? Там е и Йога.

Има много неща, които е възможно да ни изглеждат неприемливи, луди, чужди, абсурдни, противоречиви/парадоксални, лъжовни и пр..
А всъщност, разбираме ли ги, или само си мислим, че ги разбираме?

Прегледах филма. Наистина съществуват много "учители", които се възползват по безброй начини от своите "ученици"/последователи, но и за едните и за другите, това си е Карма.
Да, не бива човек да остава безразличен, защото дългът на Дхарма, или Законът записан в сърцето го подтиква към действие, макар и относително реално.
Тъй че, който има желание да воюва, нека воюва, който има желание да не воюва, нека не воюва.
Който има желание/зов към Йога, нека се занимава с Йога. Който има импулс към Дао, нека следва Дао. Който го привлича Тантра, нека върви по този Път. И т.н., и т.н...
Всички дхарми/драми бива да бъдат изживяни, според Кармата, нагласите.

Няма никаква разлика как ще живееш, след като ще умреш. И не е важно дали ще си бил щастлив/а, или нещастието те е съпътствало. Без значение ще е, защото теб не ще те има.
Важното е Сега.

В Сега нямаш нужда от Гуру, от наставления, от книги, от енергия, от практика, от дела, от последователност, от... и все пак за това, че нямаш нужда, ще трябва да научиш от някъде, от някого, от нещо. Трябва да научиш и как да пребиваваш "там", как да бъдеш, как да живееш, което е равнозначно на това да научиш как да умреш.

Във филма се подчертава определена крайност в Йога, или поне на авторите на филма им изглежда като такава. Там, те се противопоставят на това да се дистанцираш от света, от семейството и пр., както на това да се превърнеш в марионетка на някого, в слуга, в сляп и зависим роб, в наркоман.

Но нима ние не сме дистанцирани и сега от света, от семействата си, поради нашия си егоизъм?
Дистанцирани сме.

Нима не сме марионетки на системата, на т.н. Матрица, на политиката, на модата, на суетните разбирания в обществото, на нормите на поведение, които са до голяма степен противоречиви, и не малко "издишат"?
Да, сме.

Нима не сме слуги?
Сме слуги, само дет го правим насила, без Любов, пак поради егоизъм. Слуги сме, дет се мислят за свободни.

Нима не сме слепи?
Оу, и още как!

Нима не сме наркомани?
Разбира се, че сме! На адреналина, на новите придобивки, на милите думи, на вкусната храна и на различните напитки, на хилядите мимолетни удоволствия, с които ни баламосват, че видиш ли, водели до щастие...

Във филмът също ясно пролича, че авторите претендират, дискутират и представят нещата от позицията на "аз", на "его"-то. От позицията на онова, дето все гледа да не се прецака, което все гледа да се обогати, дет все гледа да не умре/полудее/обеднее/изгуби и пр.

"Ах, горкият аз, как на с малко да се прекарам! Без малко и щях да падна в капана!
Ама неее! Навреме се окопитих и се освободих от тази отрова/клопка/лъжа/измама!"

Йога се постига не само по пътя на ума (израстване, трансформация и пр. на съзнанието). Йога се постига и по пътя на сърцето, например Бхакти Йога.
Сърце и Ум, като пътища - това е относително казано, защото и при първия присъства и от втория и при втория път присъства и от първия.

Нито Раджа Йога е само ум, нито Бхакти Йога е само сърце, но предимно, водещо е, ако въобще може тъй да се каже...
Та Йога е нещо много деликатно и много обширно, гигантски обширно, за да може да бъде представено само с един филм, или с една книга.

Йога е дълбочина, при която заслепения коментатор коментира единствено своето отражение в повърхността от нивото, от плоскостта, до която се е докоснал.