Но тези , които полагат многочасов труд и да не могат да задоволят базисните си потребности , как би ги нарекъл ?
Прекършени хора - така бих ги нарекъл и то в най-добрия случай.
Гнусното и оскърбителното е за някой , който не може да продължи живота си само защото не разполага с някакви си финикийски знаци , последните създадени за да държат хората в робство . Никъде не пиша , че не трябва да се работи .
Зная за какво говориш. Имаше период в живота ми, когато бях обиден на всички и на всичко, на цялата вселена, че не разбираше колко съм умен, прекрасен и дори мразех хората, които се справяха добре. Искрено ги мразех, така както друг път не съм мразел хора, които не познавам, само защото нямах връзки и не можех да си намеря работа.
Това беше тежка болест и затова лекарството беше тежко - от напудрен висшист, с много претенции и знания, наложи ми се да работя в склад т.нар. "неквалифициран труд". Първия ми урок беше, че срамна работа няма. И да остана без работа, пак ще намеря как да се справям.
Вторият ми урок беше, че ако човек иска, то намира начин. 6 месеца след като метох, чистих и подреждах по 12 часа, без почивен ден, вече ми предлагаха да работя в доста по-добър отдел и много по-квалифицирана работа.
Третият ми урок, който научих, беше, че вместо да се оплаквам как са ми виновни парите, "белите якички" и целия свят, трябва да си седна здраво на гъза и да търся възможности. Нищо, че има гадни хора с власт и пари, че обстоятелствата са лоши, или пък че нещата не се получават. Няма идеални обстоятелства.
И сега има моменти, когато се отчайвам много. Предимството ми е, че помня през какво съм минал и зная с какво мога да се справя, че и повече от това. Също зная, че ако не се поддам на отчаянието, или дори и да се поддам, не спра да действам, то тогава положението има голям шанс да се промени. А това е всичко от което имаме нужда: шанс. Останалото си зависи от нас самите.
___________
Редактирано от mo32® на 18.06.12 18:06.
|