Напълно съм съгласна с теб. Иначе всеки има потенциал да го стори - когато му дойде времето. Например аз непрекъснато развенчавам митове за себе си и хич не ми е винаги лесно, но не мога иначе. Просто ми е важно. Наскоро даже спряха да ми се играят някои обичайни игри и когато приятели наоколо ги играят, започнах да се улавям, че не се включвам. Както пък съм имала от мои близки подсечки заради мои игри. Но не си уча винаги уроците по лесния начин. Често превръщам нещата в хронични, вместо отведнъж - с остра, но кратка болка, да ги освободя:)))