За мен въпросът не се състои в това хубаво ли е или лошо нещо егоизмът, а в намирането на баланс между нашите интереси и тези на обществото, т.е. хората като цяло. Между двете крайности - прекаленият егоизъм или прекалената отдаденост на "другите".

Примерно прекаленият егоизъм - ако човек в своя егоизъм е примерно некоректен, прекалено грубо не зачитащ интересите на останалите хора, това в крайна сметка се обръща срещу него самия, като най-малкото губи доверие в околните, затварят му се доста "врати" и дори е възможно да последва някакво корективно действие от останалите спрямо него. Много примери могат да се дават в тази насока, защо прекалената обсебеност единствено от собствените егоистични интереси е вредна за човека и за обществото.

От друга страна човек не може да тръгне да помага на другите, без да е постигнал определено ниво на материално благополучие сам за себе си и колкото по-голямо е то, толкова пък и повече възможности би имал да помага - далеч не само чрез благотворителност, което за мен не е съвсем истинска помощ.