За пореден път се убеждавам, че хората не тръгваме от първото стъпало, ми залитаме в някакво по-по-по следващо, от което в последствие се сгромолясваме, тъй като липсва основата. Без значение какво и къде пише, даваш ли си сметка, че хората масово имат психологически проблеми и блокажи, невъзможни за преодоляване с "трябва", "раздавам" и пр. пожелателни думички? "Бъди добър" не означава абсолютно нищо. Както казва един човек: "Пазете се от добрите хора в този свят". Какво правят последните? Дават на поразия, усмихват се широко, а отдолу клокочи обратното. Искат да се харесат, затова стръвно пазят имидж на добри. Тоя измислен имидж им обезпечава така удобното чувство за вина. Защото, когато действието ни се разминава със себепредставата ни, събуждаме ужасяваща вина. Вината от своя страна ни освобождава от отговорност и така ни е по-лесно:). То реално никак не е лесно, защото е хронично състояние, което се влачи и влачи...Ама пък се привиква с гадното и то става удобно. Е, ако работим върху себе си, все някога удобното ще стане неудобно, старият мех няма да може да поеме новото вино и така.

Относно добротата говоря, както от собствен опит, тъй и от набюдения (все пак хората имаме прибизително сходни залитания). Почти всички си умираме дасъздаваме впечатление на добри. Някои даже се държат гадно, като уж били казвали били истината, но при тях положението не е различно. Обикновено това са хора със сериозни комплекси.

Та...какво ако знаем това, което казва някое си писание и си налагаме какви трябва да бъдем? Нищо. Дефицитите ни продължават да действат с пълна сила, даже при знаенето на нещо си. Обаче едно мощно земетресение, вида на умрял човек и пр. преживявания (понякога не наложително от подобно на примерните естество) лесно ни настройват системата в посока преходно-непреходно, базисни ценности и т.н.

Друго, което ни повлиява, е директният пример от страна на някой, който знае как. Някой, който не просто е добър, а Е СЕБЕ СИ.