|
Цитат на: Gunchev във форума на Имаго
Като стана въпрос за себеотричане.. това е една грандиозна простотия. Себеотричането всъщност е тотално насочване на вниманието към СЕБЕ СИ, тотална ангажираност в това уж да отричаш СЕБЕ СИ, и фактически е много силно себе-потвърждаване.
Не знам от къде сте чели тази интерпретация? Може би ще ни кажете? Но това е една крайно погрешна представа, едно крайно погрешно разбиране на една изключително красива идея. Просто не ви достигат знания, не е имал кой да ви обясни. Може би някой идиот или тарикат гуру от Индия или някой самозванец български гуровец По света има много подобни.
На български за съжаление, както и на английски думата себеотричане се употребява за да се преведат с нея цяла гама от термини, които представят основата на един от най големите и могъщи клонове на индийската философия и култура етика и морал. Да се говори за себеотричането по този начин е все едно някой който хабер си няма от физика да започне да отрича законите на Нютон, или някой който хабер си няма от математика, да отрича таблицата за умножение.
Отричането е като стълба която води в две посоки – НАГОРЕ и надолу. В зависимост от това какви му са мотивите на човек, той може да бъде върховен егоист когато отрича, но също може да бъде и изключително издигнат. Пак повтарям, всичко зависи от мотивите.
Най долнопробните, най егоистичните мотиви, са тези които проповядва християнството. Те учат човек да се отрича от всичко земно, за да получи някакъв рай. Това е смешна работа. Това е върхът на егоизма. Християнина се отрича от всичко но не и от жалката си душичка, от жалкото си его, за което е готов да направи всичко. Християнина е готов да се отрече от брата си, от майка си, от баща си, от децата си, от абсолютно всичко, само и само да получи топло местенце в РАЯ където неговото малко „аз” ще продължи да съществува, да се радва, да се грее на слънцето. Това действително е егоизъм. Съгласен съм.
Вид егоизъм е и това някой да се спре да се къпе с цел боговете да му дадат син момче както е казано в този пример с въпросният индиец. Той е решил да спре да се къпе в продължение на целият си живот ако трябва, само и само да получи като награда от това „син, момче”.
Подобни истории не са чужди в индийската митология. Има ги с купища. Боговете дори правят подобни неща. Те се подлагат на вид мъчение, вид саможертва и след време получават дар от някой от боговете за големият тапас който са направили.
Подобно нещо е и с теорията за жертвоприношението – ягня. Човек жертва нещо ценно, за да получи нещо друго което е по важно за него. Например един студент може да жертва две три посещения на парти и забавления с цел да има време да учи и да си издържи изпитите. Това не лошо нали?
Един родител който е съзнателен, може да жертва пари, време, и нерви за да помогне на децата си да получат добро образование. Това също е правилно жертвоприношение, правилна ЯГНЯ! Такъв човек се отрича от собствените си удоволствия, за да постигне една по висока цел, една по благородна цел.
Човек може да се отрече от своите лични удоволствия, от личният си живот, от личната си кариера, от личната си сигурност, да се отрече от много неща с цел да постигне доброто на едно цяло общество или на един цял народ, както е направил Васил Левски. Подобно отречение не може да бъде категоризирано като егоизъм.
Но човек може да се отрече от някой неща, с цел да навреди на другите, с цел да получи лична изгода от това, с цел да запази себе си, с цел да запази егото си. В това отношение най добри са българските йоги, пък и не само българските, но и повечето йоги на запад. Те се отричат от какви ли не „удоволствия”, от какви ли не „забавления”, от какви ли не „удобства” само и само да постигнат някакви смешни цели. Йогите в България не пият, не пушат, и т.н. само и само да могат да живеят по 200 години, да се излекуват от някой друга болест, да се избавят от хроничен запек, да отслабнат и да станат по красиви, да могат да показват на другите колко са силни и здрави, да правят разни смехотворни и глупашки чудеса от рода на това да лекуват с ръце, да четат мисли, да гледат в бъдещето и миналото, и т.н. и т.н. Такива се българските йоги, в Дира е пълно с тях, но и тук ги има доста.
Истинското отречение не води до егоизъм. Истинското отречение помага не на индивида, а на обществото. Когато човек се отрича в индийската религия, той се отрича за да унищожи егото, да унищожи личността. Отричането означава преди всичко да се спре всякаква привързаност, всякаква идентификация, всякакво чувство за „мое” и „аз”. Истинското себеотричане води до пълна анихилация на егото, пълна анихилация на малкото „аз”. Себеотричането в индийските даршани не води човек в РАЯ!! Защото в рая „аза” продължава да съществува. Истинското себеотричане води до онова което е отвъд, което е трансцедентно, в което „аз” не съществува.
Това до тук е само започване на една голяма тема, дано да имаме време да я продължим. Ще спомена три думи около които ще се върти темата, САНЯС, ТЯГИ и ЯГНЯ! Който иска е добре дошъл да се включва към темата… всеки принос към нея е добре дошъл, по малко за мен да пиша…
|
Себеотричането - Саняси, Тяги, Ягня