|
Така стана, че прекъснахме тази тема, а е важна от гледна точка на веданта и за разбиране и за практическо прилагане.
Добре че Имаго отвори отново форума Та да продължим с нещата които са почнати но не са привършени... за да не стане после като приказката "...започната но недовършена..." Давам линк, защото във форума на Имаго е по лесно да се чете, и е с поправки...
Не знам как да кажа само, че това е изключително важно да се разбере, много е "просто", но е изключително важно. Поради "простотията" хората са склони да го пренебрегнат и да го забравят. Поне с мен се случи така при началното запознаване. Едва след време, започнах да осъзнавам в същност колко е важно не само да се разбере, но да започне да се прилага в живота. А самото прилагане е също въпрос на години работа, докато започне наистина да дава плодове... В същност така е с всички големи духовни истини. Прости са на пръв поглед, но трябва много време за да се осъзнае тяхната важност!! И още по дълго време да започнат да се практикуват наистина..
Какво е определението за грях?
1. Sin is agitations in the mind.
2. Sin in not in the action but in the reaction!
3. Man is not punished for the sin, he is punished by the sin!
1. Грехът е възбуда в ума.
2. Грехът не се състои в действието което извършваме а в реакцията на ума към онова което възприемаме.
3. Човек не е наказван заради греха, човек е наказван от греха и чрез греха.
Онова на което е научен един западняк или обикновен индиец са обикновено формулирани забрани или препоръки. Не кради, не убивай, не лъжи и т.н.
Който открадне нещо, той извършва грях. Това е проста логика и по нея се водят хората дори и до днес. И ако хванат крадеца, може да го вкарат в затвора, затова че е крал. Такава е логиката по която се водят днес болшинството от хората и на тази логика са направени всички правни системи по света. Пиша го в червено, защото е грешно, изглежда вярно но е грешно!!
На пръв поглед това противоречи с твърденията във веданта (пък и не само във веданта но и будизъм и йога!!) Там се твърди да се вземе от някой нещо против волята му не е грях. Може да е кражба, но не е грях. Тези системи твърдят че:
1. Грехът е възбуда в ума.
2. Грехът не се състои в действието което извършваме а в реакцията на ума към действието!!!!!
Ако се анализира внимателно се вижда че древните са се опитвали да стигнат до коренната причина за извършване на едно неправилно действие отречено от обществото и вредно за обществото. Самото физическо действие да се отнеме от някой нещо без негово съгласие не е задължително да бъде грях. Важни са мотивите. Човек може да открадне от някой нещо с цел да му помогне. Например човек може да открадне от някой пушач цигарите му, с цел да му помогне да спре да пуши!
От друга страна старите риши са си задали въпроса: „Защо краде човек?” Например от алчност, или защото търси лесна и бърза печалба защото го мързи да положи труд, или защото завижда, и т.н. и т.н. Точно тези състояния на ума, АЛЧНОСТ, ЗАВИСТ, ЛЕННОСТ, ГНЯВ, СТРАХ и т.н. са някаква реакция на ума към външният свят и те са тези които подтикват даден човек да извърши кражба. Те са коренната причина за извършване на кражбата и следователно те са ИСТИНСКИЯТ ГРЯХ!!
Никой никога не е бил осъден затова че в ума му е имало подобни емоции!! Ако човек успее да ги подтисне, другите около него дори няма да забележат, че той е извършил грях. Пък и дори да ги забележат, другите хора няма да го определят като грешник, ако човекът не извърши някой физическо действие свързано с тези емоции. Ако човек не извърши някой физическо насилие, той продължава да минава за праведник поне в очите на закона. Успял е да се въздържи и това е напълно достатъчно.
Не е така обаче от гледна точка на източните философии! Щом един човек е допуснал НЕКОНТРОЛИРАНО ЕМОЦИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ ДА ЗАВЛАДЕЕ УМА МУ той е извършил грях! Това е изключително важно! Човек трябва да наблюдава ума си постоянно, да знае какво става в ума му и да не допуска негативните емоции в ума си. Това означава десетки години практика, размишление, да може човек да „познава себе си”!!! Да не позволява „сърцето му”, чувствата му, да владеят положението а винаги разума да стои от горе!!!
След като е извършено една кражба, крадецът бива затворен в затвора затова че е извършил кражба и това е неговото наказание заради „кражбата”!! Древните риши обаче казват, че той е бил тикнат в затвора не заради кражбата, а заради това че той е допуснал в ума си негативна емоция, която го е подтикнала да извърши кражбата. Затова те казват:
3. Човек не е наказван заради греха, човек е наказван от греха и чрез греха.
Вкарването в затвора е крайният резултат от една поредица, от една верига от действия и причино следствени връзки на физическо и умствено ниво, НАЙ ПЪРВАТА ОТ КОИТО Е допускането на негативна емоция в ума!
Редактирано от oтБpaxмaн на 27.05.12 12:41.
|
Заключение на темата [re: oтБpaxмaн]
