след дълги години на търсене, безплодни с четене на Ошо и медитации по неговия метод и много други (но те явно са си изиграли ролята)
открих книгата на Рамана Махарши и метода за търсене на "себе си" - Кой съм Аз? - много трудно го разбрах, но с доста опити за секунди след въпроса изпадах в състояние на липса на его-съзнание (не може да се опише)

(благодаря на книжарниците, които внасяха руски книги)

после продължих търсенето и практиката на медитация "в сърцето" по метода на Рамана (за 15-20 мин опити за медитация изпадах за неопределено време навътре в сърцето, в нищото, но и в голяма благодат и любов...
- същото практикувах и по време на заспиване (Рамана го е описвал) и събуждане - ...(без да изпадам в подробности) - но търсенето ми беше голямо и много упорито...

тосле - търсенето продъ лжава ..Кой съм Аз? Кой съм аз без Его, без личност?.....много мъчително и упорито търсене...

Съдбата ми показа пак книжка на руския щанд - тази на Уейн Ликерман - Рам Дзъ - първата му книжка
от която получавах просвети от всяко от стихчетата му...

...а на задната корица пишеше името на Рамеш Балсекар...!

оттам търсенето на учителя на Уейн и намирането на книгите пак на руски на Рамеш...
Най-впечатляващите за мен бяха "Съзнанието говори" и писмата му с ученици,
като само 1 изречение оттам ми отвори Съзнанието....

каго физик знаех от квантовата физика, че за да има обект, трябва да има някой, който да го наблюдава
но това то знаех само теоретично и бях съгласна, убедена в това, но на ниво ум

но защо е така и как се праявява видимата Вселена на практика?
и въпросът Кой съм Аз в мъчително търсене, се преплитаха

..когато обаче прочетох от Балсекар, че
Съзнието се свързва с всеки обект, за да се прояви (за да се появи светът, обектитие) - веднага на момента Аз станах това Съзнание и видях света в Себе си и видях моето тяло и азът ми каго обекти, свързани с това Съзнание...при което азът и егото ми много мъчително почувствах, че не съществуват и никога не са съществували
това беше като смърт, много мъчително, разтрепелах се цялата, всяко мусколче се разтрепера от страх, че ме няма...
имаше Сграх!! като смърт
но бързо прамина в еуфорията, че съм безкрайно Съзнание...и това трептене на мускулчетата от тялото ми се превърта в блаженствено състояние на екстаз, на любов...

....
Няма да описвам подробности, но това продължи доста дни, месеци, като бавно отслабваше. В същото време си вършех задачите в живота външно като преди и никой почти не разбра промяната ми.

.....
други подробности от търсенето ми на Аза няма да давам,
просто исках да подчертая важността на физиката, която има роля в Пътя ми до Адвайга

Редактирано от Nicca на 20.03.12 03:05.