|
Шри Матаджи Нирмала Деви
извадки от “Вниманието”
Долис Хил, 26 май 1980 г.
(...) Така че вниманието, което имате, е единственият начин да познаете реалността. Важно е вашето собствено внимание, а не вниманието на другите нито вашето внимание към другите. Това ясно трябва да бъде разбрано. Ако разберете, че всичко трябва да бъде за ваша консумация и че чрез вниманието ви трябва да издигнете себе си по-високо, тогава ще стане. В противен случай е все едно да ви дадат храна на вас, а вие я да я дадете на някой, който вече се е нахранил, а за вас да не остане нищо. И този някой може да не се нахрани, защото не знае, че сте му дали храна.
(...) Вниманието е цялата основа, платното на вашето същество. Вниманието е завършеното платно. (...) Доколко сте потънали в него, до колко много сте го разкрили, колко далече сте стигнали е друг въпрос. (...) Може да се каже, че то е като екран, който е опънат за филма – каквито и намерения да има вниманието ви, да кажем, или рисунки, или движения, те се показват върху платното.(...)
Та вашето внимание е просто чисто, завършено чисто платно, което – по начало - е под въздействието на трите Гуни. А както знаете, трите Гуни идват при вас една от миналото, една от бъдещето и една от настоящето. И какъвто и да е бил вашият опит по отношение на нещо определено или на конкретен случай, то той е записан напълно във вашата памет. Например, ако видите черния цвят, всичко, което върви с него, се записва в паметта ви. Веднага щом видите черен цвят, доста от него изниква (в съзнанието ви – бел.пр.). Това означава, че щом го видите с вниманието си, вниманието ви се смесва или – може да се каже – се оцветява със всички спомени относно черния цвят. И тогава в съответствие с начина, по който вниманието ви е било засегнато, се проявяват вашите действия.(...)
Защото екранът на вниманието само ще започне да изхвърля от себе си картините обратно върху платното, чрез вашия минал опит. Това е един жив екран.(...) Всичко това е складирано вътре във вас, независимо дали се отнася за бъдещето или за миналото. То се поражда от вниманието чрез този бълбукащ процес, който зависи от вашата отзивчива природа, от това накъде сте насочени.
(...) Онова, което ви дава споменът, е мит. (...) Защото е слаба Лявата ви страна, тоест винаги живеете във вашите спомени. Така Лявата ви страна е по-силна от самите вас. Ако можете да направите себе си по-силни от вашите спомени, нищо не може да ви обсеби. Но след като получите Реализация вие все още не се идентифицирате с онова състояние на ума, в което можете да видите вашето его и суперего като митове. Все още сте хванати от егото и суперегото и затова вниманието ви е объркано. В едно невинно малко дете вниманието е в най-прост и чист вид и детето вижда всичко като в пратйакша, тоест в действителното преживяване на нещата, защото няма спомени. То ще трябва да изгори ръката си, за да почувства, че един предмет гори. Ще трябва да докосне нещо студено, за да знае, че е студено. Паметта му все още не е изградена. Така че то живее в реалното преживяване на нещата, а това “реално преживяване” се превръща в памет, в спомен.
И щом се изгради един по-силен спомен, цялата личност е под въздействието на паметта. Условностите от всякакъв характер се проявяват чрез нея. (...) Ако е било его, тогава се чувствате щастливи. Ако е било нещо, което задоволява егото ви, тогава се чувствате много щастливи. Ако не е било така, ако сте били потискани, тогава се проявява суперегото и се чувствате много нещастни. И при двете състояния – щастие и нещастие – вие се намирате в мита. Митът все още съществува и вие трябва да отидете отвъд него. (...)
(...) По същия начин, когато наистина балансираме нашите Гуни подходящо, тогава постепенно ставаме господари на цялата ситуация. Вниманието ни не се отвлича от нещата, които вече сме правили или които сме разбрали чрез нашите спомени или опит, или нещо подобно. Нито се отклонява твърде много надясно, така че да насилваме или доминираме някого. (...)
(...) Пластът се издига, вниманието ви се издига до по-високо ниво. А нещата от Дясната страна, които увлича със себе си, ви носят объркване, викш-па. Трябва ли да сте объркани? Всеки интелектуалец, колкото и блестящ да е, е объркан. И колкото по-объркан е той, толкова повече се самоизтъква. Понеже е объркан, не се чувства сигурен и затова настоява на своето: “Това е еди-какво си, това си е”. Тоест, ако е така, защо толкова настоява? (...) Така че трябва да балансирате и двете страни и да бъдете в Центъра, в равновесие. (...) Вашето внимание вече блещука, защото чрез него може да видите какво не е наред с вас, какво не е наред с другите и как се справяте със самите себе си. Но напредъкът се забавя, защото не знаете, че вниманието е чиста форма и че всичко, което взимате във вниманието си, е митично, то е мит. Ако постепенно отхвърлите този мит и не зависите от това дали сте щастливи или нещастни, а просто наблюдавате нещата, вниманието ви ще полети и ще се установи на много по-високо място. Вместо това, вниманито ви постоянно се движи насам-натам и движението нагоре е по-бавно. (...) Всички митове трябва да бъдат отхвърлени и най-добрият начин да го направите е да бъдете в съзнание без мисли. Защото веднага щом прекрачите трите Гуни, оставате в съзнание без мисли.
(...) Онова, което всъщност става при Реализацията, е, че Кундалини се издига и се появява като – може да се каже – малък, тънък косъм, който е пронизал Сахасрара... Това е едно много малко движение - то без съмнение е много трудно – но все пак се е осъществило. Но вие не се разпростирате така. Вашите чакри са пронизани само в центъра, а останалото внимание е все още недокоснато. Всъщност то е толкова недокоснато, че дори не чувствате, че е пронизано (от Кундалини - бел. пр.). Сега трябва да го разширите. Отворете го, за да могат повече нишки от Кундалини да се издигнат и вашето внимание, което е в тези центрове, да се разпростре. Чрез разширяването си то извлича навън всички митове от двете страни. Във всеки център вниманието ни се просветлява от светлината, която преминава през центъра. (...) Овладяването на вашето внимание ще се осъществи, когато започнете да виждате, че всичко онова, което ви разстройва, е мит.
(...) Как да го постигнем? Всъщност как в ежедневието да заличим спомените от миналото? Да заличиш спомените от миналото е да си създадеш нови спомени. Първо, трябва да помните кога сте получили Реализация. Винаги си мислете за това. Когато някакъв спомен се появи, опитайте се да си помислите как сте получили Реализация. При всеки спомен, който ви разстройва или въодушевява, просто се опитайте да си спомните как стигнахте до Реализацията. Когато усетите във вас агресия към нещо или гняв към някого, просто си спомнете радостта от отдаването. Просто си помислете за радостта от отдаването, от това разтваряне на Себето. Трябва да бъдат изградени нови спомени. Ако започнете да изграждате нови спомени, тогава ще започнете да събирате мигове, за да установите други мигове, имащи същите спомени. Като например споменът за това как сте се опитали да помогнете на някого, издигайки неговата Кундалини. Проблемът ще е в това, че когато сте издигали Кундалини на другите, сте били в съзнание без мисли – не сте имали никакви мисли –, а мисълта е единственото нещо, което оставя впечатление. Но в такъв момент вие “запечатвате” само радостта от издигането на Кундалини.
Ако “запечатате” радостта от това как издигате Кундалини на другите, ще почувствате как едно ново богатство от подобни красиви моменти се натрупва. А всички онези спомени, които ви носят объркване или страх, или щастие и нещастие, ще отпаднат и ще остане чистата радост. Защото повечето от натрупаните във вас спомени ще са за радост. Радостта няма мисли. Тя е просто едно преживяване, пратйакша.
Затова ви казах да си държите очите отворени. Надявам се да разберете какво имам предвид с това.
Нека Бог да благослови всички вас.
|
Вниманието