Когато го вали дъжда, той го усеща точно така както го усещат и другите хора, някой път е приятно, някой път не. Той знае че това възприятие е една игра на ума, една договореност на обусловенто съзнание. Приятно и неприятно, болка и удоволствие, това са все двойки противоположности които съществуват само в ума, само в обусловеното съзнание. Той знае че неговото истинско аз АТМАН е свободно от тези двойки противоположности. Знае че те съществуват само в неговият ум, в неговият разум. Затова той не им обръща внимание повече от колкото на досадни мухи които се въртят за малко и след това изчезват по своят път. Станало е нещо неприятно, ОК.
Да на теория всичко е ясно , но в действителност не .
Например човек , практикувал йога цял живот , в един момент когато възрастта му е вече "напреднала" изведнъж започва да прави неща , които и младежи не могат да направят , при това без да претендира , че знае нещо или , че има някакъв напредък .
Двойката противоположности същтествуват не само в неговия ум , а и в умът на всички . Той остава незасегнат от тези потивоположности , не защото ги е приел че те съществуват само в умът му . И аз приемам безусловно това , но това не ме предпазва от порязване , когато премина през счупени стъкла , а практикуващия си минава незасегнат .