Има съприкосновения със света, които обхващат ежедневието ни - с хората, с езика, с историята, със ситуацията в света и т.н. Но има съприкосновения, които макар и облягащи се на тези елементи, имат естеството на взаимодействието ключ-ключалка в съзнанието ни. Тоест, това е ключът на създателя, който пасва с нас перфектно като към ключалка, а именно защото той ни е създал такива. Това може да е една форма на просветление (може да е различно за различните хора, защото са създадени различно). Не че то е извън езика като форма, ами е извън него като смисъл - с това, което е доказано или верифицирано, с точното съвпадение на шифъра. То не създава ситуация или спомен в езика ни, ами създава просветление, което е връзка директно към откриване и идентифициране на същността. Използват се същите мисли, същите уши, същите чувства, но сега те са създали тунел извън тъканта на материалния поглед към самосъдържащото се основание за съществуването от първосъздателя ми. Тоест това е произнасяне на думата, но разликата е че това е произнасянето на думата, създадена за мен, извикването ми по името, с което ме назовава всевишният. Всички земни намеси, т.нар. магии са опити за изкривяване на ключалката и се познават по резултатите. Името, като произнесено от всевишния е перфектно и хармонично.