Средата силно влияе върху формирането на личността. Национални черти, култура всичко това влияе. Така, че твърдението, че това е нещо илюзорно и несъществуващо е просто празни приказки. И сърбите и българите имаме общи славянски корени. Но сърбите са в пъти по-войнствени, борбени и задружни от българите. Това е национална черта. По мои наблюдения средностатистическият сърбин е с по-високо самочувствие от средностатистическият българин. Това са мои лични наблюдения, не разполагам с безспорни факти или изследвания за да го докажа.
Холандците са нацията с най-висок средностатистически ръст в света. Най-ниската земя - под морето, ражда най-високите хора. Пак по мои наблюдения те са доста сплотени, с отборен дух, практично мислещи хора.
Българите в масовия случай сме мрънкащи, недоволни от живота хора, които чакат някой друг да им реши проблемите. Това се наблюдава дори сред т.нар. висша управляваща класа. В България силен бизнесмен е този, който разчита на поръчки от държавата. Дори и успелите богати хора в България (преобладаващата част) са силно зависими от някой над тях и напрактика не са добър модел за подражание. Истинските предприемачи в България не са толкова популярни, те не са на първите страници на ежедневниците. Те са по-скоро бутикови.
Китайците много по-лесно развиват абсолютен слух от европейци и американци, защото тоналността в изговарянето на думите на мандарин променя тяхното значение. Те ежедневно се сблъскват със задачата да отличават различните тонове и съвсем естествено са по-добри слухари. Което не ги прави по-добри композитори. Интересно обаче дали американци с китайски произход биха били толкова добри слухари, ако никога не са говорили мандарин, а само английски?! По скоро не, макар, че чисто генетично може да имат тлеещи заложби.
Що касае расовите различия. Ами и те са си напълно реални. Всички знаем, че в NBA болшинството баскетболисти са негри. Странно защо ли? Колко бели спринтьори има в топ 10 на 100 метра гладко бягане?
Така, че да ми говориш, че нацията, етноса, расата са нещо илюзорно без реален ефект върху развитието на индивида за мен е равносилно на празни приказки.
Разбира се, че за една голяма част от ежедневните неща, професионални умения и т.н. националните, етническите, расовите различия наистина нямат значение. Всеки може да се научи да пише, да чете, да мисли, да твори. Това са общочовешки качества, които могат да се упражняват дори и в джунглата. Затова съм убеден, че взимайки едно новородено от която и да е изостанала етническа група и оставяйки го да расте в друга по-развита и цивилизована среда, то почти по нищо няма да се отличава от връстниците наследници на по-цивилизован етнос-нация.
Околната среда има значение. Нацията, етноса, расата все още са част от околната среда формираща индивида. И затова имат значение. Все по-лесния достъп до информация и знания, все по-интензивното движение на хора, смесване на гени от различни раси и етноси, отварянето на държавни граници, ще намаляват значението на териториалното, етническо, расово самоопределение. Ще изчезнат ли различията? Не. Хората все повече ще си търсят групи по интереси. За определени неща ще се сдружават с групи от хора с различни интереси, за определени ще си остават в тесния си кръг от интереси.
Та тикива ми ти работи.
|