Да жалко, че диалога за "родителите с дипломи" е изтрит. Признавам доста се разгорещих и употребих неприятни може би и обидни квалификации. Моля за извинение! Въпреки това си оставам на мнението, че още една диплома по-скоро би била предпоставка за поредната корупционна схема и подправяне на истинските намерения, които безспорно са добри. Също така опасението ми, че ако се въведе нещо универсално и общоприето като критерии за добър родител, то е твърде вероятно това да бъде използвано с недотам добри намерения и хората лесно могат да станат жертва на манипулация и да станат твърде еднакви, само и само да отговорят на изискванията на системата. Аз лично съм привърженик на децентрализираната система на управление, на личната свобода и личната отговорност, на индивидуализма, на преодоляването на собствените грешки и вземането на поука от тях. Взаимодействието с другите е неизбежно, борбата между личния интерес и обществения интерес също. Моите наблюдения са, че колкото един човек е по-културен и образован, толкова вероятността той да комбинира личния си интерес с обществения е по-голяма, и въобще да се замисли над взаимодействието между лично и обществено.

Според мен за нас хората важат две основни неща:
1. Ние сме егоисти
2. Ние обичаме да споделяме

Между тези две крайности се случва съществуването ни и личностното ни развитие. Много рядко обаче съм чувал някой в прав текст да казва "аз съм егоист". Повечето хора обичат да казват как не могат да понасят лицемерието, лъжата и по този начин в неявен вид изтъкват себе си като добродетелни, а съм убеден, че голямата част от тях са лъгали и са проявявали лицемерие. Аз не правя изключение. Хората с по-малко образование и обща култура, по-малко чувствителните са склонни да се изтъкват, докато по-образованите, по-културните, по-чувствителните са склонни да намират у себе си недостатъци и да видят, че не са чак толкова добри за колкото са се мислели. Излиза едва ли не (лично мое мнение), че колкото един човек е по-прост и ограничен толкова той е по-склонен да се мисли за добър и да не намира недостатъци у себе си.

Защо ги пиша всичките тези неща? Защото според мен за да си добър и разумен родител трябва да си добър и разумен човек. Моето лично убеждение е, че тези, които се опитват да бъдат по-добри и се замислят над това, какво е да си по-добър никога не са на сто процента сигурни и винаги има нотка на съмнение у тях, те по-рядко изпадат в блажено самодоволство. Дай на простака диплома, че е добър в нещо (нали критериите, които трябва да покрие кандидат-родителя според теб бяха съвсем елементарни) и после чакай от него да се доразвива и усъвършенства.

Относно отговорното планиране на раждаемостта, мисля излишно е да казвам, че отново по-образованите и културни хора не чакат някой да им каже, че не е добре да се размножават неконтролируемо. Те имат изградени ценности у себе си, чувство за лична отговорност, съзнание, че трябва да осигурят минимални условия за развитие на бъдещото си поколение. Правят си сметката. Имат минимален праг за стандарт на живот под, който не биха искали да паднат и затова не си позволяват да имат прекалено много деца. На практика получава се саморегулация на раждаемостта на база отстояване на личните интереси на отделните индивиди. Проблемът в развитите общества дори е такъв, че там вече има отрицателен прираст.

Относно дипломите на докторите и други отговорни професии, разликата с родителството е, че при тези професии има конкретни знания, умения и отговорности. При тях е доста по-лесно да кажеш кое е правилно и кое не, не че и там няма критични казуси и колебания кое е правилното решение. При родителството нещата не са толкова ограничени. Лесно е да се каже, че трябва да си отговорен, загрижен, добър, мислещ, но не е толкова лесно да знаеш кога си дал правилен съвет на детето си и кога не. Материята е много по-динамична и индивидуална. Да не говорим, че върху детето силно влияние оказва и околната среда, т.е. родителят и да се старае не може да влияе в пълна степен и понякога лошата среда от връстници може силно да промени развитието на едно дете. Генетично също се предават някои качества, върху които родителят няма контрол - примерно може детето да наследи някаква склонност не директно от родителите си, а от дядо, чичо, леля и т.н. Защо давам този пример - защото съм бил свидетел как хора израснали сред недотам благоприятна среда - безотговорни родители прекаляващи с алкохола - стават точно обратното - отговорни хора, които или въобще не близват алкохол или не обичат да се напиват. С други думи външни фактори извън родителя - околна среда от връстници, по-възрастни възпитатели или приятели и генетично наследена склонност от други роднини също могат да окажат влияние върху развитието на индивида.

Познаването на собствената индивидуална природа - предимства и недостатъци - е нещо, с което човек трябва да се занимава непрекъснато и според това да се намества в общата картина на взаимодействие с другите индивиди. Преодоляването на личния интерес и дори понякога жертването му в името на общ по-висш идеал е ценност, която трябва да се възпитава и отглежда непрекъснато. Не е чак толкова сложно да проумееш, че колкото и да си уникален, умен, красив и т.н. ти все пак си смъртен и е добре освен за собственото си израстване да допринесеш и за израстването на обществото, защото ти утре ще умреш, но обществото ще продължи съществуването си. Обаче едно е да го проумееш като идея, съвсем друго е да е твое ежедневие. В голяма степен личният принос зависи и от това доколко си способен да твориш, да създаваш, а не просто да консумираш. Сигурен съм, че човек може да бъде възпитан в такъв дух, с такъв отворен светоглед, но не виждам причина това да се документриа с диплома. Най-малкото защото това е един непрекъснат процес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите