1. А що е то, радост от живота? Понеже често го чета в книгите и напоследък се опитвам да се радвам на живота, но ми се струва че го правя някак изкуствено - ето, денят е слънчев, топло и приятно е, пейзажът е страхотен с тези жълти листа, зелена трева и това синьо небе с ефирни пухкави облачета, разхождаме се със семейството и кучето в гората, всички сме живи и здрави, усмихнати и весели и в този момент си казвам, ето животът ми е прекрасен и аз му се радвам ... ама дали наистина му се радвам или правя това, което обществото (обучението ми) очаква от мен в тази ситуация ... много отдавна беше времето, когато ми беше радостно без някаква причина, макар че пак е имало причина, тогава се радвах защото вярвах че днес ще се случи нещо интересно, нов приятел, нова игра, приключение ... а сега знам че няма да ми се случи нищо ново и интересно, освен ако сам не си дам зор да го организирам и сигурно още в началото ще ми писне и ще искам да съм някъде другаде и да правя нещо друго. Преди ми се пътуваше, но нямах възможност, сега имам възможност, но не ми е интересно и не ходя никъде.

2. Бях си поставил цел, да постигнa финансова свобода и да не ми се налага да ходя на работа, но не се получи и в момента продължавам да ходя на работа (Сизиф?). От целия този зор за финансовата свобода намразих работата си, която никак не е лоша, преди време само можех да мечтая за такава работа. Обаче сега ми тежи и ходя на работа зорлем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите