не съм писал че мога естествено да издувам корема при вдишване, а точно обратното, че аз го издувам (не естествено, а нарочно, с мисълта за това) та да съвпадне с вдишването, защото в книгите пише че при вдишване коремът се издува ... и ви питах дали така е правилно или не ... и даскалицата по йога питах, и тя нищо разбираемо не ми каза по въпроса ...

ми то си е стрес, прибирам се от работа порядъчно стресиран, имам 45 минути в които не мога нищо да направя, не върви да ям, нито да чета, нито нищо, гледам си часовника през 5 минути, излизам на разходка с кучето, което не ме слуша и ме изнервя, после душ и в колата, задръстване, пристигам 10 минути по-рано, мотая се из квартала или чакам в колата ако вали, гледам си часовника всеки 2 минути, не трябва и да съм последен, че ще останат най-кофтите места, ако съм по-рано трябва да чакам да свърши и излезе предишната група ... и като започне занятието аз съм порядъчно стресиран и целия сеанс не знам дали успява да ми снеме стреса, натрупан докато отида до там

йогата е 15 пъти по-евтина от психоанализата, само че на йогата сме 15 човека наведнъж, (14 жени и моя милост)
сега осъзнавам че на психоанализа ми беше по-кеф да ходя, там ми беше на 5 минутки пеша, сядах и се жалвах 1 час колко съм нещастен, а на йогата си губя още един час да отида и да се върна и там няма сладки приказки ами пъшкане и щракане на стави, пуфтене, вдишване и издишване ... и май много повече предпочитам да приказвам отколкото да правя нещо, не мога да разбера дали това е естествен мързел, на който трябва да се противопоставям за да вървя напред, или е израз на истинската ми същност, против която не трябва да се насилвам ако искам да вървя напред ... ще ми се да е второто, ама май е първото