Много е просто и естествено.

Както когато се изкачиш горе на планината и в даден момент започнеш да усещаш простор.

Само че този простор е душевен, а не физически.

Не е нужно нищо да си представяш.

Просто усещаш, че животът, а не самият ти, е безвременен, без начало и без край. И това, че ти предстои да умреш престава да те притеснява. Точно както никой не се притеснява от това, че му предстои да заспи, когато му дойде времето.

Защото всъщност ти си само една от безбройните форми чрез която животът изживява себе си.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.