|
В отговор на:
Автор: KREDOR™
Тема: Re: Дяволът - що е то?
Да, после като се замислих (его, познание, духовност, власт...) са всъщност все желание за нещо си, прав си.
Идеята че дяволът е символична персонификация на "желанието" не е моя. Идва от древността и е описана на доста доста места в писанията. Моят свами Партхасарати ни набиваше тази идея в главите и продължава да го прави на лекциите си. Това е едно от нещата които съм научил от него, за което съм му признателен и което аз се съгласявам с него. Разбира се той си е дълбоко религиозен човек и това е голямата разлика между мен и останалите гуровци, колкото и да са свестни.
Друго, което се сетих, за самата идея за сатаната в различните доктрини. Това всъщност е вторичен образ. Първичния е Бог.
Да сигурно е така. Преди хиляди години когато идеята за бог е възникнала първоначално, всичко което се е случвало, е било приписвано на някакъв бог. В същност тогава е имало множество "богове" Всеки шаман си е имал по един два бога. Разбира се едните богове са били по силни от другите !? Шаманите са си мерили боговете един друг, кой бог е по силен. Спомени за това време има дори във старият завет на библията!!! Когато Мойсей доказва на фарона че неговият бог е по силен.
В последствие обаче, когато възникват големите империи и се налага идеята за един единствен бог, тогава възниква необходимост за съществуването на дявол. Бог е трябвало да бъде само добър. Не може един добър бог да прави лоши неща. Когато е имало много богове, можело е да обвиняват другите богове за лошото. Но когато се приеме че има един единтсвен бог, тогава се налага да съществува и някаква лоша сила - дявол.
Дяволът обаче бързо се развива като символ на "желанието". Просто логически не е възможно да бъде нещо друго. Ако бог е всемогъщ и вселюбив, той не би създал дявол. Дяволът е логическа необходимост за да се обясни свободната воля на човек. Човек има свободна воля дадена от бог. Когато възникне някакво желание, човек има избор, дали да следва правилният или неправилен път.
Та съгласен съм се теб, дявола е вторичен образ.
А Истината винаги е била хронологично преди Лъжата. Лъжата колкото и да се опитва да отрече това - без Нея е нищо.
Това също е интересно да се изследва исторически, във психологията, как е възникнала лъжата? Предполагам че преди десетки хиляди години, истината е била очевидна, никой не е спорил за нея. Ако има две ябълки на дървото, никой не може да го оспори това нали? Заедно с истината е съществувало и заблуждението. Някой не е видял както трябва, накой не е оценил правилно дадена ситуация. Това е също естествено да се случва. Хората са забелязали, че е възможно някой да се обърка, някой да напарви грешка, неправилна оценка на ситуацията.
Точно тук в този момент на историко психологическият план се появява и лъжата. Някой умници са забелязали че те могат СЪЗНАТЕЛНО на "подправят" истината, с цел да извлекат собствена полза от това. Появява се лъжата
|
Re: Дяволът - що е то? [re: KREDOR™]
