В отговор на:
Автор: KREDOR™

Странно. Това за желанието имам предвид.

На мен по-ми изглежда като хипотетична личност достигнала висше познание (да речем в йога) без обвързване с морални принципи (да речем яма и мияма). Много знаещ, лукав, тип Яго, който не признава създателя си и отдалечава другите от него.

Не е толкова страно, но когато човек чува за първи път подобна интерпретация и когато е свикнал дядо поп да му говори така, тогава изглежда странно.

Ако желанието бъде персонифицирано, ако желанието се превърне в някаква личност, то тази личност ще бъде точно такава каквато я описваш.

Между другото подходите съвсем не са глупави, те са дълбоко съобразени с човешката природа - его, познание, духовност, власт... Всичко онова, което се вписва в "нашите недостатъци са продължение на нашите достойнства".

Напълно съм съгласен. Желанието което бива осъзнато и контролирано се превръща в нещо полезно. И обратното е вярно, желание което е оставено без надзор на интелекта Будхи, желание което не е наблюдавано и осъзнавано правилно се превръща в дявол. Невежеството, незнанието е това което прави от хората дяволи.