Теоретично общо взето е така, демонът/ дяволът е обсебващото желание. Да, обсебващото желание и това е едно нужно уточнение към началния постинг на темата, защото далеч не всички желания са обсебващи и следователно вредни. Примерно, приаква ми се - това си е невинно желание, идващо от естествения импулс на тялото да се освобождава от излишните вещества. Та този невинен импулс почва да дава сигнали, примерно се разхождам в парка, а импулсът е много силен. Аз обаче искам да се прибера вкъщи, при чистата тоалетна, която ми създава максимален комфорт - това е едно желание. Но все пак не е обсебващо, следователно не вреди, не е "дявол". Защото мога да се изходя и в парка, ако импулсът стане прекалено силен и от една страна не трябва да задържам фекалиите прекалено дълго, а от друга и рискувам да пооцапам гащите.

Това е просто пример, как всяко едно желание - всяко едно - може да бъде по-леко, така да се каже, необсебващо, човек да е способен да го жертва, когато ситуацията говори друго. А може и да бъде демон, обсебващо желание, тогава вреди.

В общи линии темата ти е вярна, но на теория. А практически как стоят нещата всеки най-добре за себе си може да установи, чрез безпристрастно вглеждане в процесите, протичащи в съзнанието, така да се каже - поглед навътре.

Сега, примерно за теб самия, дали това е така или не - дали си свободен от желанията си или не, не мога да кажа със сигурност. Но понякога създаваш усещането, че си обсебен от желанието да налагаш своите възгледи за йога и това обсебване не е малко, предвид и хъса, с който громиш "конкурентните". Някак си се чувстваш ангажиран с това, дали от лична амбиция да блеснеш или поради благородни подбуди да помагаш на другите, но създава впечатление (което разбира се може да е грешно), че си обсебен от това си желание, най-малкото...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите