|
В отговор на:
Автор: Dark Catherine
Тема: Re: Dark Avenger
Брутална енергия - да; но сила в едно изнасилване за отмъщение, просто не виждам.
Всъщност, аз никак не приемам тези призиви за насилие и убийства буквално, мен лично ме настройват на вълна за воюване на полетата на собственото ми съзнание, а всички които умират по тези клипове ги виждам като някви гадни мои васани, а не като хора :)
Не че съм някво моралистче, ставам много зла като се вбеся, добре че става все по-рядко. И не ме кефи, говори ми, че имам слаби места, а повярвай ми, това въобще не ми харесва :) Иначе в такива моменти, нямам задръжки да разбивам глави, тука някои са ме виждали да го правя. Ама то е защото, нещо като ме нервира и буталната ми енергия е повдигната, става много разрушителна и трябва да я насоча на някъде.
А и признавам си, обичам бойните изкуства /обичам силата, сама по себе си/, а те трябва понякога и да се тренират на практика. Дори и да е само за самозащита, все пак трябва да се приложи в реалността. А в тези моменти, колкото е по-контролирано и колкото по-малко излишно насилие има - толкова по добре, толкова съм по-доволна от себе си :)
от тук:
Добре казано! Ще развия темата в тази посока още малко.
Какво означава сила? Сила означава да се побеждават противници. Колкото повече победи има човек, толкова по голямо доказателство е това за неговата сила.
Но... на изток се казва и в будизма и в йога и във веданта:
To conquer oneself is a greater victory than to conquer thousands in a battle
Да надвиеш себе си е по голяма победа от колкото да надвиеш хиляди в битка.
Цитата е от Буда!
Във Веданта и Йога пък се казва често че да се побеждава над противниците е насилие. Насилието е признак на слабост. Тоест всяка победа над противника излиза. че е слабост.
И въпреки всичко в Бхагават Гита Кришна убеждава Арджуна да се бие. Това е привидно противоречие, само на повърхността. Ако човек действа безпристрастно, тогава на него не му пука дали губи или печели. Тогава нито загубата е загуба, нито победата победа. Човек действа така каквото е неговото убеждение, неговото разбиране за добро и зло. Резултата няма значение. Важното е да няма пристрастие. Човек се придържа към разума и ако се наложи дори променя своето разбиране за добро и зло. Придържането към истината е компаса. Това е силата в крайна сметка, да се придържа човек към истината и да не прави компромиси нито с личното си его нито с дребните интереси на другите около него.
Тогава на човек не му прави впечатление убийствата, нито ги класифицира като добри нито като гадни, нито като полезни, нито като вредни. Човек който дейсва безпристратсно е като Кришна който с усмивка на лице убива своите противници, лъже чрез измама убива тези които му са най верни последователи. А те самите не хранят никакво зломислие към него а напротив, доставя им удоволствие да бъдат убити от него.
Хмммм.... това е висша математика на духовността, не е лесно да се разбере. Ако има въпроси моля да разискваме, тук само нахвърлих на бързо най общо идеите...
|
За силата и войните...
