Не е само до тона или до позата на "жури". Вникна ли в това, че резултатите са индивидуално установими. Т.е. чуждият пример може малко да помогне, наистина може, но основната работа всеки си я върши сам за и чрез себе си.

В случая обаче ти дори не искаш да се вгледаш в собствения си живот и да установиш дали писаното в началния постинг по темата е така или не, а настояваш за примери от други хора. Това настояване, без каквото и да било желание да видиш себе си и да почнеш с примери от собствения си живот, те вкарва в ролята на "съдник" и влизаш, без да се усещаш в капана противоположности "приемане - отхвърляне". Т.е. или ще приемеш, или ще отхвърлиш примера, който давам, или ще повярваш в това, което ще ти напиша за моя живот, или няма да повярваш. Но и двете противоположности са в измерението на вярванията, а не на разбирането. Няма как да знаеш със 100% сигурност дали примерът от моя живот работи или не.

Защо сам/а се вкарваш в измерението на вярване/невярване, приемане/отхвърляне. Просто изследвай за и чрез себе си и установи дали е така или не. Не настоявай за примери отвън, които да отхвърлиш или приемеш от позата на "съдника", т.е. на вярващия/невярващия.