Именно човешкият фактор в научните среди, тяхната тромавост, но най-вече - безсмислеността всяка една важна житейска "хипотеза", която се показва пред нас за тестване в дадена ситуация, да се тества през вече утвърдените механизми на научните среди, ме накара и да споделя основната идея на темата - че всеки един човек може да прилага научен подход в живота си и във всеки един момент.
Науката по своето същество не е нито консервативна, нито субективна, но човешкият фактор я прави да изглежда такава, което всъщност я превръща по-скоро в псевдо-наука и това е бавило и бави прогреса с десетилетия и дори столетия.
Науката обаче не е създадена от хората, съществува като обективна даденост, знание, заложено във вселената, което хората откриват, те не го измислят, защото не се измислили и вселената. Като знание, зададено като обективна възможност за усвояване от хората, няма как по същността си да бъде субективна и консервативна. Зависи от съзнанието, с което хората се докосват до това знание и се опитват да го усвоят и систематизират. Понеже хората допускат грешки, консерватизъм и субективизъм, няма как подобни "вируси" да не засегнат и научните среди естествено.
|