|
ІІІ. 8. Това също (тройката Дхарана, Дхяна и Самадхи) е Бахир Анга (външна степен или стъпало) (по отношение) на Нирбиджа (Самадхи).
Всяко едно самадхи (виж І. 46.) е само метод за познание на нещо, което се отнася към света на двойките противоположности. То допринася за премахване на булото на Мая, но винаги има за обект на познание нещо, което принадлежи на Мая - тоест на илюзорния свят.
Единствено Нирбиджа Самадхи има за "обект на познание" абсолютната непроменлива Реалност. Поставянето на кавички е необходимо, за да се отбележи, че на практика Абсолютната Реалност не може да бъде обект на познание. Това е познавателния принцип, който не може да схване сам себе си. В момента, в който познавателният принцип насочи вниманието си към определен обект и дори към самия себе си, той се модифицира, изменя и вече не е Чисто Съзнание, а модифицирано или обусловено съзнание.
Брамините жреци, когато извършват ягня /жертвоприношение/, си служат със специални клещи, с които хващат и хвърлят в жертвеният огън различни неща – семена, масло, и т. н. С тези „клещи” може да се хване всичко, но не и самите клещи. Те не могат да хванат сами себе си.
По същият начин, Чистото Съзнание, не може да „хване себе си”, не може да се себеосъзнае. То може да осъзнае всичко друго, но не себе си. За да „се себепознае”, то трябва да използва нещо като огледало, в което да се види. Това „огледало” не е нищо друго освен обусловеното съзнание на отделният човек, а то не е в състояние да го отрази, докато в него има твърде много желания. Само, когато се пречисти от желанията, то може да отрази правдиво. Това отразяване става, когато се постигне Нирбиджа Самадхи.
Всички други видове самадхи, всички други видове Самяма, отразяват нещо, което принадлежи на света на Мая. Единното Необусловено Съзнание, е по-вътрешно, от който и да е компонент на външния свят. Затова се казва, че всяка Самяма е по-външна сравнение с Нирбиджа Самадхи.
От Брахман
Speed, give me what I need!
|
Антар анга
