Далеч съм аз от медитациите и самадхитата, които толкова страстно обсъждате, без да имате опит. Ей за тая философия говоря - когато човек знае с ума си кое какво е, това е пречка да го изпита с цялото си същество, защото умът постоянно казва кое какво е, а то може да не е въобще такова, каквато е представата на ума.

Затова - повече практика и по-малко книги и умувания.

В момента съм на пратяхара техниките и се уча да отдръпвам сетивата. Мисли разбира се има, дори е желателно да се оставят да излязат на повъxността и да се наблюдават. Пратяхара практиките ни се състоят от кая стейрям - заемане на медитативната поза, концентрация в междувеждието и отпускане на всички мускули, които не я поддържат; преди практикувахме Антар моуна - навлизане във вътрешна тишина. Сега сме на Аджапа Джапа.
Много ми харесва и Йога нидра.

Мога много да пиша за усещанията по време на тия практики, но не намирам смисъл, тъй като е по-добре да ги практикувам, а усещанията се менят и развиват.

Между другото, динамичното изпълнение на Сурия намаскар с мантруването и концентрацията в чакрите при различните пози, направо подпалва тия области. След това аджапа джапа си е като да поддържаш огъня. Голям кеф е!

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32® на 15.05.11 07:49.