|
Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.
Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.
Преместих се в сравнително малък град седмици преди да родя голямото си дете. До този момент живеех в столицата - повече от 15 години. Бях свикнала и смятах, че това е моят град. Много скоро, с малко бебе на ръце, открих предимствата на провинциалните градчета. Чисто и спокойно е, по-подредено. Родителите се чувстват по-сигурни за безопасността на децата си, а те пък могат да играят спокойно на улицата.
Когато детето е все още бебе и потребностите му са свързани най-вече с наличието на една майка и един баща, малкото градче е идеално място за отглеждане на мъниче. Колкото по-прост, толкова по-балансиран живот. С приближаване на времето, когато първото ми дете трябва да тръгне на детска градина обаче, големият град ми се струва все по-привлекателен.
В неголямото населено място съм ограничена - малко забавления извън дома мога да предложа на детето. Изборът на детски градини, училища, кръжоци и курсове също е стеснен. От друга страна, в големия град е шумно и мръсно. Задръстванията орязват времето, което можеш да прекараш със семейството си. Стресът от забързания ритъм, по който тече всекидневието, застрашава дори децата.
За сметка на това има много места за оползотворяване на време. Има разнообразие от полезни предложения. По-добри детски заведения и образование, по-голяма конкуренция и респективно - повече възможности за развитие на детето. Не е за подценяване и достъпът до по-качествени медицински и други услуги. Възможности за по-богат социален и културен живот.
Село, градче или град - важното е къде родителите се чувстват добре и удовлетворени. Да осигуряват на себе си и децата общуване с природата. За такива родители е посилно да възпитат увереност и самочувствие, че невъзможното е само въпрос на време. Че там където има воля, има и път. И че средата е въпрос на избор, а не на възможности.
Снимка: Flickr
|
Re: За децата [re: mian]
