|
Привет!
Да се започне с Яма и Нияма е трудно, без да се прави каквото и да е друго, защото ума дори да е склонен на друго, различно от крайно егоизтичното и нетърпимо отношение към света, то трудно може да излезе от този модел без да си помогне, или без да му се помогне по друг начин.
Човек има отношение навън, точно такова каквото има навътре. Както съди хората навън, така съди и себе си. Ако не може да прости, да разбере външните, то така прави и към себе си. Взискателност, суровост, ...
Един вид съзнанието работи по един и същи начин и в двете посоки.
Няма любов навън, няма любов и навътре, към себе си. Не харасва себе си, предирчив е, даже е склонен да се ненавижда, да се мрази и пр. така подхожда и навън.
Това е съвсем нормално, защото човек търси съвършенството, щастието, любовта и с голям замах отхвърля всичко друго, с ярост, с агресия, с жестокост.
Всичко това се отразява на тялото.
Умът най-често прикрива тези неща дълбоко в подсъзнанието. Малцина навлизат за да видят тези свои дяволи, пък и други.
Да Пранаямата може да помогне, но тя никога не върви сама. Тя по естеството си се движи заедно с абстрахирането (Пратяхара) и с концентрацията (Дхарана).
Няма как да се извършва каквато и да е форма на Пранаяма, без човека да е оттеглил вниманието си от външния, сетивен свят и да го е насочил навътре.
Винаги тези три вървят заедно.
Дълбокато концентрация няма как да не се превърне и да не е медитация (Дхяна). С времето и практиката концентрацията (Дхарана) няма как да не се задълбочи, да не се стабилизира, да не укрепне. Това значи, че тя е преляла в (Дхяна).
Следствието от медитацията (Дхяна) е обновяващо човека, защото първо той навлиза в една почивка, която му носи по-добро функциониране, както на ума, така и на тялото. Всеки път този човек се оказва в положението на "новородено бебе". Няма мисли и всички системи, жлези и органи си работят без напрежение, съвсем по естеството на нещата.
Няма как в такива моменти да не се случи оздравяване.
Пустотата в ума, кагото няма мисли и когато присъства единствено чистото и ясно съзнание, това е точно аналогично на чистата вода, която има Рн-7.
Мислите са точно като примесите във водата - соли, минерали и пр.
Когато започне дестилацията, то тези неща остават и само чиста вода се издига под формата на пара.
Мир, покой. Абсолютно чисто е.
Светлите мисли, след медитацията може да бъдат оприличени на алкалната вода, или на сребърната вода, в зависимост от степента на святост.
Има и златно състояние, което е абсолютна и безприкословна, безусловна Любов. То е целта на живота. Всъщност то е и живота само по себе си.
Другото е просто "феномен на съществуване".
И тъй... Пранаяма никога не се "движи" сама. Заедно с нея са абстрахирането и концентрацията.
Абстрахирането е много важно. да се обстрахираш, значи да се откъснеш от сетивния свят, от мислите, от проблемите, но ако имаш множество проблеми със себе си и с околните, ако имаш много грижи, то абстрахирането ще върви трудно и все ще има мисли, който да те дърпат в друга посока.
За да се помогне на абстрахирането и за да не се задвижва колелото на Карма, мъдрите са наблегнали на Яма и на Нияма. Тогава проблемите са много по-малко и даже съвсем липсват. Няма толкова напрежение, грижи и пр.
лесно е на такъв ум да се абстрахира, да се откъсне от сетивния свят и да се самонасочи към каквото и да е, където да остане в тази насоченост стабилен сам по себе си.
не мисля, че Патанджали е структурирал учението за го раздели. Не. Според мен той го е разграничил само за да бъдат по-ясни, за да може да се коментира и да се случи разбиране върху отделните фази.
Според мен те бива винаги да вървят заедно, макар някъде нещо да понакуцва. То с времето и с практиката, с отношението и с възгледа, всичко ще си дойде на мястото.
В случая с този господин, то бива да се внимава само с асаните. Тъй или иначе не може да правиш никакви асани, ако не дишаш, а това си е вид пранаяма.
Много хора правят йога асани и не разбират, че не е най-важното да извършиш самото асана. Най-важното е да отведеш праната, живота в дадената област където тя да се съсредоточи и да започне да работи. Дишането е най-важното заедно с абстрахирането и концентрирането. Тъй че пак говорим за тези три неща + телесна позиция (асана).
Казват, че си овладял една асана, ако можеш да пребиваваш в нея поне 8 часа, при това съвсем естествено, без никакво напрежение.
Тогава, при това състояние със сигурност медитираш, пък и самадхи може да постигнеш, независимо от вида на асаната.
Възможността на тялото да навлиза в която и да било асана е пряко свързано с това, дали то е очистено от токсините. Инак тялото е сковано. Костите, хрущялните тъкани, васците, мискулите... всичко е камък, поради напражението, поради киселинността.
Та всички части от 8-степенната йога са твърде важни и се взаимно подпомагат.
Някой от съфорумците бе посъветвал да се практикува мантра йога, което никак не е грешно. не е грешно и да се пее - киртан, независимо на какъв език.
Има и на български. Който търси, ще го намери и нека всеки да пее това, което му е според вярата.
Що-годе е това.
Лека и доходна!
|
Re: Какво бихте посъветвали [re: amazonian]
