В отговор на:
С горния пример искам да кажа, че науката е също толкова догматична и зависима от човешките недостатъци, както и религията!
Пълни глупости, само това изречение говори достатъчно ясно, че не си разбрал какво е наука и не успяваш да отсяваш суеверия от действителност. Науката изобщо не е толкова догматична, колкото религията, среща се разбира се догматичност в научните среди, но просто е несравнимо това със закостенялостта на религиите.
В отговор на:
Подобно на науката, в Дао има практика (експеримент) и резултат.
Времето е най-големия коректив и който се заблуждава и издига пясъчни дворци, после се разочарова много. От това повече, не виждам как човек може да се самонакаже.
Но как се "установява" този резултат в твоето "Дао"? И какъв е елементът на самовнушение в целия процес, успял ли си да установиш? Щото далеч не си единствен, който установява като истинни разни твърде непотвърдени от науката неща. Да не изброявам пак безбройните окултни преживявания от рода на екзорсизъм, стигмата, обсебване от светия дух, говорене на езици, вдигане на кундалини, видения на Исус, Дева Мария или Шива, пътуване извън тялото и т.н. За преживяващите ги всичко това е истина, което пък не означава, че в действителност са истина, а не проекция на разстроената им психика.
Науката не е съвсем безразлична към подобни процеси, но подхожда по различен начин към тях, по-скоро търси и обяснява връзката на определени психически състояния с подобни преживявания.
"Времето е най-големият коректив" - от тази гледна точка Търсачът практикува по-дълго от теб и си вдига Кундалинито от много повече време, т.е. по твоята логика на Търсача системата е издържала на изпитанието на времето по-дълго от твоята.
|