Да, науката се движи постоянно, тя е нещо динамично, не сковано в догми, канони и вярвания като религиите.
Науката се движи скообразно - една парадигма сменя друга. Може би знаеш случая с Нютон, чиято терия за светлината е погрешна, но докато е жив е приемана за правилната, макар по негово време да е съществувала далеч по-правилна теория за светлината.
Нютон смятал, че свелината е съставена от корпускули - миниатюрни цветни топчета.
С горния пример искам да кажа, че науката е също толкова догматична и зависима от човешките недостатъци, както и религията!
В Китай думата "религия", по смисъла, който влагаме в нея на запад не е съществувала. Занесена е там от западните мисионери. Китайците са се отнасяли към всичко като към учения. В тоя смисъл не са съществували догми - в рамките на едно учение е имало многобройни секти, чието начало е давано от различни хора т.е всеки учител е можел да създаде свое учение.
Относно възприетите за истинни неща в дао, бих искал да споделиш до колко според теб е възможно да работи елементът на самовнушение. Примерно пишеш неща за жизнена енергия и енергийни центрове и т.н., които там може би се приемат за изначално верни.
Подобно на науката, в Дао има практика (експеримент) и резултат. Няма ли резултат, ебал съм ти и учението, ако ме разбираш правилно. Дори и най-самозаблудилият се и вярващ в своите внушения човек, дълбоко в себе си знае, че се самозалъгва. Подобно оня фалшив съвременен Бабаджи, за който всичко било наред откъм вечна младост, докато видимо не почнал да остарява.
Времето е най-големия коректив и който се заблуждава и издига пясъчни дворци, после се разочарова много. От това повече, не виждам как човек може да се самонакаже. Така че не ги мисли заблудите - с времето те си отпадат по естествен път, а цената им е прекалено висока!
Има го и обратния вариант. Едно време имаше един Виктор, с който почнахме заедно да се учим на даоски практики. Той си загуби времето в това да се убеждава, че това или онова е невъзможно, да критикува и да се съмнява. Какво спечели с това, не разбирам. По-добре да се беше отказал още в началото, вместо да се бори с вятърни мелници.
Хора всякакви, всеки със собствена съдба.
___________
|