В будистките писания се говори за два основни вида медитация. Едната е Самата (санскр. Са-мадхи), другата е Випасана (санскр. Випашяна или Видаршана). Със Самата медитация се означава състояние на еднонасоченост на ума, насоченост към един само обект, без позволяване на други мисли да отклоняват вниманието, без възникването на други мисли, Читекагата (санскр. Читайкаграта). Посочват се различни способи и правила за постигане на това състояние на ума. Посочват се и различни обекти, върху които да се задържа вниманието. (Многобройни примери за това са дадени в третата част на книгата в превода на “Вибхути пада” - третата глава от сутрите на Патанджали. Те не се различават от тези, посочени в будистките писания.) Когато вниманието се задържи по този начин за достатъчно дълго време върху един-единствен обект, възникват тъй наречените мистични или свръхестествени състояния, когато йогинът (думата йогин не е чужда на будизма и се употребява многократно) е в състояние да предскаже бъдещето, да види своите минали животи, да извършва “чудеса” от рода на левитация, и т.н. Неговото съзнание пребивава във висшите сфери, “сферата на Празнотата” или “сфе рата на нито възприятие, нито не-възприятие” или “сферата на висшето Блаженство”. Както в йога и веданта, така и Буда не придава никаква особена стойност на тези тъй наречени “чудеса”. Смята ги за нещо маловажно, нещо несъществено. Той ги нарича “весело състояние на съществуване” – Дитха Дхама Сукха Вихара, или “мирно съществуване” Санта Вихара. Те са творение на ума, Самскара, и не се различават от другите Самскари. В днешно време има много спорове сред начинаещите последователи дали тези състояния са истина, или са умствена фикция, халюцинация на ума. Тези, които са ги изпитали върху себе си твърдят, че те са факт, докато други, които са привърженици на съвременната наука, настояват, че тези твърдения са измислица тъй като не подлежат на верификация. Правилният отговор на този въпрос се крие в определението на думата “истина”. Според съвременната наука истина е всичко, което може да се провери експериментално и не противоречи на основните закони на логиката. В такъв случай може да се каже, че тези феномени НЕ са истина, тъй като не могат да бъдат изследвани директно, чрез многократно повтаряне на един и същ експеримент, т.е. липсва начин, по който твърденията да бъдат доказани, определени като верни или неверни, или да бъдат верифицирани. За съвременната наука истинността на едно твърдение се доказва с повторяемост на резултатите от експеримента. Например, някой твърди, че е постигнал знание за свой предишен живот. Ако се подложи на строг научен анализ, подобно твърдение винаги ще дава отклонения, ще има разлики.
От друга страна във Веданта и Будизма “истината” се определя като нещо, което е отвъд всяко възприятие, отвъд всяко логическо определение. Тяхното разбиране е, че единствената “истина” това е Абсолютната Трансцедентална Реалност. Всичко друго във видимия или умствените светове е една илюзорност. Това, което се определя от съвременната наука като “истина”, е илю-зорност, фикция на ума, според тези учения. Така въпросът дали тези свръхестествени състояния и чудеса са истина за тях не е валиден. Това е все едно човек да заспи и да сънува, че живее своя някакъв живот, но на друго място и в друго време, под друго име и във друго измерение. Ако този човек в съня си се срещне с един “чудотворец” и види някакви чудеса или свръхестествени неща, в него може да възникне въпрос дали тези неща са истина или не. Той може да се опита да провери и по “научен” път да докаже, че тези чудеса не са истина. Може да се опита да подложи на проверка тези чудеса и да установи, че те противоречат на основни закони. Може да отиде в съня си в един университет, където да помоли учените да изследват истинността на тези чудеса. И учените в този университет да докажат, че тези чудеса не се истина. Докато “чудотворецът” в съня му ще се опитва да докаже обратното - че те са истина. Кой от двамата е прав? Когато човекът се събуди лесно се вижда, че такъв въпрос е неоснователен. Целият свят на спящия човек - университета, учените-изследователи в него, чудотвореца и неговите свръхестествени способности - всичко това е един сън, една илюзия. По същия начин въпросът дали е истина, че такива свръхестествени състояния и способности съществуват или не, във видимия свят е нелеги-тимен от гледна точка на Абсолютната Реалност. Защото така нареченият видим свят, реалност и т.н според съвременната наука и чудесата на йогите, техните свръхестествени способности са също илюзорност, когато се разглеждат от гледна точка на този, който е постигнал Нирвана.
Но да се върнем на темата за Самата медитация. Тя е предназначена за постигане еднона-соченост на ума. За да се постигне една продължителна концентрация върху даден обект на меди-тация, е нужно да се спре възникването на странични мисли, тоест да се успокои ума. Възникването на мисли в неспокойния ум е резултат от Страстта, Омразата и Заблудата или, както поетично ги наричат тройната армия на желанието и смъртта – Мара. Успокояването на ума е предмет на Самата медитация.
Какво е концентрация (Самата или Самадхи)? Кои са нейните отличителни белези? Кои са необходимите съставки? Какво е това развиване на концентрация? Буда отговаря: “Всичко онова, каквото и да е то, което уеднаквява ума, е концентрация. Четирите основни фондации на Правилното Внимание са отличителните белези. Четирите усилия са необходимите съставки. Всичко онова, каквото и да е то, което ни кара, подтиква да упражняваме, да развиваме и да увеличаваме така споменатите неща се нарича развитие на концентрацията.” Самадхи води до тези свръхестествени състояния на ума, до развитието на свръхестествени сили – Сидхи. Но както видяхме, те не са същественото, нужно е и нещо друго. Буда е учил всичко това при своите учители и е успял да постигне ЧЕТИРИТЕ СТЕПЕНИ – Джхана, на медитация. Но това не го е задоволило, защото това не му е донесло очакваното освобождение от страданията, не му е донесло мира и спокойствието, за които копнеел. Накрая се оттеглил в медитация под дървото Бодхи в местността Гая. Там започва да практикува Ана Апана Сати – наблюдаване на вдишването и издишването. След като по този начин постига перфектно успокояване на ума, той развива Проницателността – Випасана, която е изява на истинската мъдрост. Това е вторият вид медитация. Чрез нея могат да се видят нещата такива каквито са, могат да се видят непречупени през призмата на обусловеностите, да се види истинската им природа, Суня, т.е. да се види празнотата или илюзорността им. Думата Випасана означава “да се вижда по необикновен начин”, от Ви – необикновен и Пасати – виждам. (тоест нещата да се виждат не по начина, по който ги възприема обикновеният човек). Когато Йогинът е пречистил ума си от всякакви желания, когато умът е успокоен и концентриран, той може да схване Абсолютната Реалност – Нирвана, която е скрита за обикновения човек.
Успокоението на ума и Проницателността, Самата и Випасана, вървят ръка за ръка. Не е възможно да се развие Випасана без Самата. Нито пък те могат да бъдат отделени от останалата част на учението. Осморният път трябва да се практикува като едно неделимо цяло.
Има много фактори, които възпрепятствуват йогина да постигне Самадхи и Випасана, но пет от тях са най-важните и на тях трябва да се обърне особено внимание. Това са така наречените ПЕТ ПРЕЧКИ – Панча Ниваранани:
1. Камачханда – страст, сетивно желание. Това е силно желание за материални, сетивни обекти, но може да се отнесе и към умствени обекти - такива като слава, знание, и т.н., когато мо-тивите са за задоволяване на сетивата. Това е резултат от липса на обузданост на сетивата. Когато сетивата не са под контрол, те влизат в неправилен контакт със съответните им обекти и стават причина за възникването на страстни желания. Оттук следва необходимостта йогинът да избягва контакт с подобен род обекти, докато не развие нужната мъдрост и не се научи как да влиза в кон-такт с тях. За да се противостои на страстта, се препоръчва да се формира Екаграта – еднонасоче-ност на ума към учението на Буда.
2. Вяпада – гняв, зломислие. По същия начин трябва да се избягва контакт и с такива се-тивни или умствени обекти, които предизвикват зломислие, замъгляват мисълта, отнемат силите на ума и които се умножават и засилват колкото повече се мисли върху тях. За да се противостои на гнева, се препоръчва да се формира и медитира върху Пити – Радост.
3. Тхина Мидха – мързел, бездействие и апатия, тъпота. Това не е обикновена умора на тя-лото или ума. Дори и Арахат-ите могат да изпитват умствена и физическа умора. Това е липса на ентусиазъм, усърдие да се следва учението, да се практикува, учи, медитира и т.н. Началната от-пуснатост води до още по-голяма апатия и в последствие се развива безотговорна безчувственост. За да се противостои на бездействието, се препоръчва да се формира Витака – размишление върху това как да се приложи учението на Буда.
4. Удхача Кукуча – припряност, безпокойство, тревожност. Това е друга пречка за постига-не на спокойствие и концентрираност на ума. Подобно на пчели над раздрусан кошер умът на ме-дитиращия не може да се концентрира над съответния обект за концентрация. Наличието на твър-де много мисли и желания е сериозно препятствие по пътя на йогина. Наличието на тревоги също. За да се противостои на тревогите на ума, се препоръчва формирането на Сукха – състояние на щастие, което е резултат от безропотно приемане на плодовете на кармата, приемането им като прасад. Това е също, както Пити, но докато Пити е радост насочена към другите, то Сукха, е ра-дост насочена към нас самите.
5. Вичикича – съмнение, скептицизъм, нерешителност. Буквално Ви – без, Чикича – лекарство. При човек, който се съмнява в диагнозата на лекаря и си мисли, че е здрав или пък се съмнява в ефикасността на лекарството и не го взима редовно или пък изобщо – болестта се задълбочава. По същия начин стоят нещата и с човека, който не приема учението на Буда, т.е. не приема истината за страданието и не вярва, че то може да бъде премахнато чрез следването на осморния път. Съмнението се дефинира от коментаторите на писанията като невъзможност да се вземе категорично решение за каквото и да е. За да се противостои на съмнението, се препоръчва формиране на Вичара – размишление върху истинността на учението на Буда.
Йогинът, който медитира върху Петте Пречки – Панча Ниваранани, размишлява по следния на-чин: Когато в него има сетивно желание той отбелязва само наличието на сетивно желание. Когато в него няма сетивно желание - само отбелязва отсъствието на сетивно желание. По същия начин той е съзнателен за присъствието или липсата на останалите четири пречки, гняв, апатия, (леност), припряност и съмнение. Така постепенно се научава да бъде безпристрастен наблюдател на всички обекти, материални и ментални. Това се нарича Упачара Самадхи – ПРЕДСТОЯЩО САМАДХИ. С практикуването на това Самадхи той постепенно премахва нечистотиите на ума и умът става по-спокоен и по-концентриран. След необходимото време (което е индивидуално за всеки) той достига достатъчно дълбоко успокояване на ума, в който мислите са сведени до необ-ходимия минимум, и достига състояние на екстаз, вътрешна радост, която не е резултат от никак-ви външни фактори. Това е така нареченото Апана Самадхи – ПОСТИГНАТО САМАДХИ. Това е също постигане на първата Джхана – Медитационна Абсорбция. Медитационните Абсорбции са четири на брой. Те се сравняват с пламъка на свещ в безветрено място, която свети без всякакво потрепване. По същия начин и умът на медитиращия не се отклонява от обекта на медитация, за-щото в него не възникват странични мисли. Ето и ЧЕТИРИТЕ ДЖХАНА – Медитационни Абсорбции:
1. “И така сподвижници, ето ви (обяснение за) Бхикшу (сподвижник), който стои настрани от сетивни желания, държи надалеч от себе си неправилни мисли, постига и пребивава в първата Джхана; тя е родена от липса на привързаност и е придружена от Вичара (размишление върху ис-тинността на учението на Буда), от Витака (размишление върху това как да се приложи учението на Буда), от радост и от екстаз.
2. Чрез успокояване на мислите, Вичара и Витака, той постига и пребивава във втората Джхана, която е вътрешно равновесие и уеднаквяване на ума; тя е лишена от Вичара и Витака и в нея присъстват само радост и екстаз.
3. Чрез безпристрастие и към радостта той постига умствено равновесие. С Правилно Вни-мание (Сама Сати) и Правилно Разбиране (Сама Дитхи), изпитвайки радост и екстаз в тялото си, той постига и пребивава в третата Джхана, която се нарича от Благородните (от Арахатите): “Пребиваване в умствено равновесие, Правилно Внимание и екстаз.”
4. Отново отхвърляйки блаженство и страдание, посредством изчезването на радост и мъка, той постига и пребивава в четвъртата Джхана, която е нито страдание, нито блаженство и която е най-чистото състояние на умствено равновесие и Правилно Внимание.”
Думата Джхана (санскрит. – Дхиана) може да се интерпретира по два различни начина. Ако се приеме, че произлиза от глагола “Джхаяти” тя означава “размишлявам”, “медитирам”. Ако се извлече от глагола “Джхапети” тя означава “да изгоря”. При всички случаи обаче в нея се влага различно значение от това с което се употребява в Сутрите на Патанджали. По-скоро може да се прави внимателен паралел с различните форми на Самадхи в гореспоменатият текст без да се търси пълно покритие и съвпадение. За постигането на различните степени на Джхана се посочват пет основни фактора, Джхана-Ангас, и всеки един от тях има определено предназначение:
1. Витака се определя като “първоначалното прилагане на ума към обекта на концентра-ция” (Аламбане читаса абхиниропана лакхано витако). Този фактор има предназначе-нието да подтисне мързел и леност. След като този фактор бъде постигнат, човек не позволява на ума да странствува безразборно в различни посоки.
2. Вичара се определя като “задържане на ума върху обекта на медитация” (Аламбане чи-таса анумаджана лакхано вичаро). Този фактор има предназначението да подтисне скептицизма и съмнението. След като този фактор бъде постигнат, човек може да за-държи ума си върху обекта на медитация.
3. Пити се определя като “трепет от осезание на удоволствие” (Пинаяти ти пити). Този фактор има предназначението да подтисне зломислието. С този фактор се генерират на-дежди за постигането и задоволяването на някакво желание.
4. Сукха се определя като “изпълване с радост (или спокойствие) на ума и тялото”. (Нама рупа абхибяпанам сукхам). Този фактор има предназначението да подтисне чувството на безпокойство и притеснение. След като този фактор бъде постигнат, човек развива в себе си спокойствие и себе владеене, и на ума и на тялото.
5. Екагата се определя като “еднонасоченост на ума” (Читаса екодибхаво). Този фактор има предназначението да подтисне сетивното удоволствие. След като този фактор бъде постигнат, човек създава благоприятна атмосфера за медитация.

Така от посочените по-горе пет фактора се създава и друга осморна класификация на меди-тационните абсорбции, която се разделя на две групи по четири джхани: Рупа Джхана и Арупа Джхана. Компонентите на Рупа Джхана са:
1. Патхама Джхана – в тази степен на Джхана присъствуват всичките пет фактора: Ви-така, Вичара, Пити, Сукха, Екагата. Те функционират индивидуално, а също и във взаимодействие едно с друго и така създават подходяща атмосфера за еднонасоченост на ума и концентриране.
2. Дутия Джхана – постепенно с редовна практика, умът се тренира да бъде по спокоен, да не бяга по странични обекти, и в същото време да се концентрира върху обекта за медитация. Така в края на втората Джхана първите два фактора Витака и Вичара стават ненужни и отпадат. Така тя може да бъде постигната само с помощта на трите фактора: Пити, Сукха, Екагата.
3. Татия Джхана – с по-нататъшна практика за ума става ненужно да се генерира “тре-петна възбуда от предстоящо изпитване на удоволствие” с цел концентрация върху обекта на медитация. Така необходимостта от Пити също отпада. Така тази степен се постига само с останалите два фактора Сукха и Екагата.
4. Чатутха Джхана - в процеса на практика се постига зрелост на медитативната абсор-бция. Практикантът започва да изпитва външно и вътрешно спокойствие и ведрина. Странстването на съзнанието по външни обекти бива сведено до минимум. За да не се развие пристрастие към обекта на медитация факторът Сукха - “изпълване с радост (или спокойствие) на ума и тялото” бива заменен с Упекха – умствено равновесие, безприст-растие на ума, неутралност, еднаквост на ума към двойките противоположности.

След като се достигне майсторство във Рупа Джхана, тоест медитативна абсорбция върху обекти със форма и цвят, обекти на грубата материя, се преминава върху втората група от четири Джхани наречени Арупа Джхана. В тази група се медитира върху безформени обекти, за да се направи съзнанието по-фино.

1. Акаса-нанчаятана – На това ниво практикантът насочва своето внимание към безк-райното пространство, което е всепроникващо и обхваща в себе си всички обекти на медитация, върху които е съсредоточавал своя ум до сега. Първоначално практикантът намира за изключително трудно да се концентрира върху такъв безформен обект, но постепенно успява да задържи вниманието си достатъчно дълго време без да позволява на ума да се отклонява.
2. Винана-нанчаятана – в процеса на постепенно узряване на медитационната техника, практикантът разбира, че безкрайното пространство не е нищо друго освен едно проява на неговото собствено съзнание. Така той разбира че неговото съзнание – Винана, е всепроникващо и всеобхващащо на всичко и на всякъде, така както пространството. Та-ка на тази степен на абсорбционна медитация той замества пространството като обектът на медитация, със съзнанието.
3. Акинчанаятана Като употребява правилно усилие той успява да насочи вниманието си към съзнанието и това го окуражава да отива по-нататък и по-нататък. Той започва умствено да анализира природата на това безкрайно и всеобхващащо съзнание и разбира, че то в своята същност е празно – Суня. Тази пустота, тази празнота, тази илюзорност на съзнанието става обект на медитация в тази степен на Джхана.
4. Невасананасанаятана – Той продължава да медитира върху празнотата на съзнанието и неговият ум става безкрайно фин. Той загубва способността да разграничава между обект и субект. Функциите на ума престават и умът се установява в своята собствена чиста природа на не-обусловеност. Съзнанието продължава да съществува само като потенциалност. Така на това ниво не може да се говори за реално медитиране върху обект на медитация, умът е крайно пречистен от всякакви замърсявания.


Това състояние на пълна уравновесеност на ума се сравнява с везни в равновесие. След ка-то е постигната четвъртата Джхана йогинът може да развие свръхестествени сили или способнос-ти. Тази висока степен на Самадхи не гарантира сигурност и свобода на йогина, защото в него все още съществуват непроявени тенденции, Самскари, които са в спяща форма – Анусая (Не прояве-но). Те са временно потиснати и могат да се проявят отново, когато има подходящи условия, обс-тоятелства. Щом като шестте сетивни органа бъдат захранени със съответните на тях сетивни обекти, независимо дали те са желани или нежелани, самскарите се проявяват. Това проявяване на спящите тенденции, самскарите - желани или нежелани, на умствено ниво се нарича Саму-дагата (Проявеното). Когато самскарите се събудят и се проявят като мисъл, ако йогинът не уп-ражнява необходимата будност, внимание и контрол, те търсят отдушник и намират излаз през вратите на речта, на действието или на двете - и на речта, и на действието. Това се нарича Вити-кама (Трансгресия, преминаване) – отиване отвъд, преминаване на границата.
Йогинът разполага с три мощни оръжия, за да се справи с Непроявеното, Проявеното и Трансгресивното (преминаващото границата) състояние на Самскарите. Това са трите групи на осморния път: Мъдрост – Пана, Добродетел - Сила и Концентрация – Самадхи. Посредством гру-пата на Добродетелта - Сила се контролират действията на тялото и речта, тоест трансгресията на Самскарите. Контролът на Самскарите на умствено или проявено ниво може да се осъществи само частично със Сила. За да се осъществи пълен контрол на умствено ниво, е нужно да се използва също и групата на Концентрацията - Самадхи. Изкореняването на Самскарите става само с помощта на Трите групи заедно Добродетел, Концентрация и Мъдрост, тоест целия осморен път и най-вече с помощта на Проницателността – Випасана. Випасана може да се практикува едва, след като се постигнат четирите степени на Джхана. Единствено чрез Випасана Бхавана – Проницателна Медитация може да стане премахването на непроявените тенденции – Самскарите. Буквалното значение на Бхавана е “развитие”, “култивиране”, “облагородяване” в смисъл премахване на зломислието и всички отрицателни ментални фактори и развиване на положителните, т.е. на тези, които подпомагат да се следва учението. Казва се, че Йогинът се е установил във Випасана Бхавана, когато концентрацията и успокояването на ума се съпровождат от вътрешно убеждение, постигнато чрез личен опит в това, че:
Всички обусловени неща са преходни – (Сабе Самкхара Анича)
Всички обусловени неща са болезнени – (Сабе Самкхара Дукха)
Всички обусловени и необусловени неща са без Аз - (Саба Дхама Аната)
Всички обусловени и необусловени неща са илюзорни - (Саба Дхама Суня)
Под Самскара се разбират всички неща, които са обусловени, зависими от едно нещо и обуславя-щи нещо друго. Те включват съставните части на Обусловения Генезис и всичко онова, което е мимолетно и преходно. Този термин съвпада с думата Васана във Веданта. Терминът Дхама (санскр. Дхарма) е най-широкото понятие в Будизма. То се употребява в смисъл на Истина, Прав-да, Учението на Буда, Истинската Същност на нещата, и т.н. В случая Дхама се употребява като термин, в който се включват Самскарите, а също така и трите необусловени елемента, които не са в Обусловения Генезис. Това са Пространството и двата вида Нирвана. По този начин чрез Дхама се изразява всичко, което съществува във вселената и в умствения свят - трансцеденталното и проявеното.
С развитието на Випасана постепенно йогинът разчупва Десетте Окови – Даса Самйоджа-нани.
На първия стадий той прозира своята истинска природа, вижда илюзорността на своето Аз и се освобождава от първите три окови: 1. Сакая Дитхи – Себеилюзия. Това е оковата на Илюзор-ността за съществуването на някакво Аз, което командва петте агрегата. 2. Вичикича – Съмнение. Най-вече в истинността на учението. 3. Силабата Парамаса – себеугаждане в (неправилни) риту-али и церемонии. Йогинът, който е постигнал този етап, се нарича “Влезнал в Течението” – Со-тапана. Тъй като нечистотиите на неговата карма, Самскарите, не са напълно изгорели, на него му предстоят още няколко прераждания, но не повече от седем, и той никога не ще се прероди в по-низша от човек инкарнация. Неговите думи и действия са в пълен контрол и той никога не на-рушава Петте Въздържания.
На втория стадий в следствие усърдно практикуване на Випасана Бхавана той разхлабва и другите две вериги: 4. Кама Рага – Сетивно Желание и 5. Вяпада – Зломислие. Втората степен е известна като Сакадагами – Веднъж възвръщащ се, защото ако той не успее да стане Арахат през този си живот, той ще трябва да се прероди само още веднъж
На третият стадий той окончателно се освобождава от тези две вериги - сетивните желания и зломислието. Тази степен е известна като “невъзвращенство”, защото ако не успее да постигне Арахатство през този си живот, той не може да се прероди в световете на желанията, Кама Лока, тоест той не може да се прероди повече в човешка форма. Неговото следващо раждане ще бъде във Брахма Лока, небесните божествени светове. Затова първите пет вериги се наричат “низши” – Орамбхагия, защото обвързват човек към низшите светове на чувствените наслади.
Вторите пет вериги се наричат “висши” Одхамбхагия, защото обвързват човек към висшите светове на възвишените чувства и мисли.
Продължавайки с Випасана Бхавана, йогинът накрая постига четвъртата финална фаза, при която се освобождава от останалите вериги: 6. Рупа Рага – Страстно желание за Форма. Това е желание за светове, където формата, тоест грубата физическа материя, съществува 7. Арупа Рага – Страстно желание за Безформеното. Това са умствени светове, където няма груба материална форма. В тези светове няма животински страсти и низши желания. Но дори и възвишените жела-ния и идеали са обвързващи и трябва да бъдат отхвърлени, за да се постигне крайната цел. 8. Мана – Самонадеяност и суета. 9. Удхача – Неспокойство. 10. Авиджа – Невежество, незнание, заблуда. С разчупването на тези вериги Йогинът постига крайната цел Нирвана и става Арахат. Неговите действия не носят повече кармични задължения за него самия, въпреки че те могат да засягат другите хора.
Но да се върнем отново на Правилната концентрация – Сама Самата. Към какво трябва да бъде насочена медитацията. В будистките писания (Вишудхи Мага и Вимути Мага например) всеки трябва да избере медитация върху обект, който съответствува на неговия темперамент. Ви-шудхи Мага споменава за шест основни вида темперамент: 1. Склонен към страстни желания, за което се препоръчва медитация върху нечистотиите на ума и правилно внимание върху тялото. 2. Склонен към омраза, за което се препоръчва медитация върху съвършените умствени състояния. 3. Склонен към слепи увлечения, за което се препоръчва... 4. Склонен към силна вяра, за което се препоръчва медитация върху миналите животи. 5. Склонен към интелектуалност, за което се препоръчва медитация върху смъртта. 6. Склонен към безсистемност, за което се препоръчва ме-дитация върху дишането.
Трябва да се подчертае, че тези препоръки са от най-общ характер и не трябва да се разби-ра, че тези медитации могат и трябва да се правят само от съответния темперамент. В различните писания няма съгласие за броя (над 40) на различните медитации, нито пък кой е съответният им темперамент. Но основните правила са едни и същи. Никой човек не е в едно и също състояние постоянно и темпераментът също се мени непрекъснато Най-правилното е да се наблюдава какъв е темпераментът на човека в конкретния момент и да се изследва какви мисли го вълнуват. След това трябва да се насочи вниманието към корените на тези мисли, да се види техния зародиш. Това е илюзорната идея за Аза и трите умствени причини - заблуда, похот и омраза.
Буда обяснява на осемнадесетгодишния си син, Рахула:
“Медитирай върху любвеобилността (Мета) Рахула, защото с това се премахва зло-мислието.
Медитирай върху състраданието (Каруна) Рахула, защото с това се премахва жестокостта.
Медитирай върху формирането на доброжелателна радост (Мудита) Рахула, защото с това се премахва чувството на антипатия и не харесване
Медитирай върху умственото равновесие (Упекха) Рахула, защото с това се премахва омра-зата.
Медитирай върху нечистотиите (Асудха) Рахула, защото с това се премахва страстта.
Медитирай върху концепцията за преходността на нещата (Аничасана) Рахула, защото с то-ва се премахва гордостта (Асми Мана).
Медитирай върху вдишване и издишване (Ана Апана Сати) Рахула, когато това се прави с правилно внимание има духовно развитие, умът се успокоява и се натрупват много други плодове и заслуги.”
Няма нужда да се практикуват всички видове медитации. Дори само тези, които споменах-ме по-горе, са напълно достатъчни. Буда обръщал особено внимание на Ана Апана Сати медита-цията. С тази медитация той започнал, когато е седнал под дървото преди да постигне Нирвана. Нея продължил да практикува и след това. Веднъж Буда казал на своите ученици, че се оттегля за тримесечна медитация в гората и не иска да го безпокоят за нищо. Той наредил само на най-близките си ученици да идват при него и то само, за да му носят храна. Така прекарал целия пери-од, докато траел мусона. Когато привършил, обяснил на учениците си: “О Бхикшу, ако някой ви попита: Каква медитация прави Готама по време на дъждовете?, вие му кажете: Благословеният прекара дъждовния период като медитираше върху вдишването и издишването си.”
Ана Апана Сати е спомената многократно навсякъде в писанията и Буда я е препоръчвал най-много. Нейните принципи са универсални. Така, както човек се научава да наблюдава безп-ристрастно своето дишане, така той се научава да наблюдава безпристрастно и всеки друг обект. Така както умът се успокоява от безпристрастната концентрация върху дишането, по същият на-чин умът се успокоява от безпристрастната концентрация върху всеки друг обект. Основните принципи и техниката на всяка една медитация могат да се намерят в Ана Апана Сати.
Когато се наблюдава или медитира върху някакъв обект, независимо дали той е умствен или физически, не трябва да има идентификация с какъвто и да е аз. Мисъл от вида “Аз наблюда-вам” или “Аз медитирам” не трябва да съществуват в ума на медитиращия. Ако възникне подобна мисъл, тогава медитацията се превръща в обикновено действие на егото. Човек започва да анали-зира, окачествява, преценява, да прави планове за бъдещето, да сравнява и т.н. от гледна точка на своето аз, на своите желания как наблюдавания обект се отнася към него, започва да прави разли-ки между добро и лошо, правилно и неправилно, приятно и неприятно, желано и нежелано, да критикува и поощрява, възниква пристрастност и това слага край на медитацията. Такова “себе-съзнание” е пречка дори и в обикновения живот. Например човек, който трябва да изнася лекция или представление пред публика. В момента, в който започне да наблюдава публиката от гледна точка на своето аз, в него може да възникне мисъл за евентуален провал или неуспех. Тази мисъл може да смути ума му и той наистина да не успее да се представи добре, да не успее да изложи то-ва, което е подготвил. И само ако може да наблюдава безпристрастно публиката в салона, ще може да се концентрира върху лекцията или представлението. Това означава да забрави за себе си, за своето Аз, за своето его. Всяко смущение е проява на егоизъм, на себесъзнателност Най-добрите актьори са тези, които могат да забравят напълно за своето “себе” и да го заместят с “аз-а” на героя от пиесата, да се идентифицират с него като в същото време запазват безпристрастна обективност.
Когато се наблюдават емоционалните състояния, също не трябва да има идентификация с Аз-а. В момента, в който медитиращият си каже “Аз съм нещастен”, той се идентифицира с емо-ционалното си състояние и попада в затворен кръг, т.е. идентификацията с емоциите води до от-рицателни резултати. А това самосъзнание “Аз съм нещастен”, “Аз трябва да изляза от това състо-яние”, и т.н. става причина чувството да се задълбочи. Човек започва да се чувства нещастен, за-щото е нещастен. Така попада в затворен кръг. Когато има правилно наблюдение на някой обект за медитация, това се прави без “себе съзнание” и с нужната безпристрастност. Не се казва “Аз съм нещастен”, а само се отбелязва “Има едно чувство на нещастност”. Не се размишлява по схемата “Аз имам чувство на ...”, а само безлично се отбелязва, че “Има наличие на чувство на ...”. Само по този начин чувството може да бъде правилно анализирано и да се видят какви са истинските причини за неговото възникване, какъв е неговия корен, какъв е неговия произход и как то да бъде отстранено. Само когато има безпристрастно наблюдение на обекта - с обективност, без очакване на резултати, с чиста будност, напълно приемайки това, което се наблюдава, без да се отхвърля обекта като нежелан, нито пък да бъде страстно пожелан, без да има каквото и да е “себесъзнание”, само тогава наистина има медитация или ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ.
Препоръчва се да се прави медитация върху Петте Пречки – Панча Ниваранани, върху Се-демте Фактора на Просветление – Боджханга, върху Петте агрегата – Панчакханда, върху Четирите Благородни Истини – Чатари Ария-сачани, върху четирите върховни състояния на ума - Брахма Вихара. Всички те вече бяха споменати и обяснени. Може да се медитира и върху въпроси като тези, например: Какво е това същество и съществуване? Какво е това Аз? и т.н.