|
СТРЕЛБАТА С ЛЪК
В Мундака Упанишада (2.2.3 и 2.2.4) е дадено следното описание на медитацията: “ Вземайки като лък великото оръжие на Упанишадите, човек трябва да постави в него стрелата подострена от Упасана. Опъвайки го с ум ангажиран в съзерцание на Него (Брахман), О Сома-обичащий, знай, че Той Вечният Брахман е мишената. Знай Пранавата (Мантрата OM/АУМ) да е лъка, знай Атман да е стрелата; казва се, че Брахман е целта. Тя трябва да бъде улучена безгрешно. Така се става едно с Него, както стрелата (става едно с мишената)”.
ОБЯСНЕНИЕ НА ТЕХНИКАТА
... Вземайки като лък великото оръжие на Упанишадите...
Има се предвид цялата философска подготовка, която йогина е натрупал в продължение на години практика и учение. Това не е просто академично знание, а дълбоко разбиране и убеждение във верността на писанията - Шастрите. Познаването на философията на Ведите и Упанишадите създава специална настройка на ума на йогина. Той изгражда в себе си специфично отношение към света, което спомага да не се създава привързаност към каквото и да е. Това знание е действително велико оръжие, с което човек може да победи своите собствени желания, своя егоизъм. С тази умствена нагласа той може смело да контактува с външният свят, без това да предизвиква в него излишни емоции.
... човек трябва да постави в него стрелата ...
Стрелата - това е обектът на медитация. За обект на медитация може да се избере някакъв предмет, свещ, кристал, някакъв приятен за очите предмет. Може да е картина или изглед в природата (изгрев, залез, море, планина, дървета, роза и т.н.). Може да е сложна рисунка като мандала с многобройно символично значение. Изображение на божества в храма, статуи, също се използват за медитация. За медитация може да се използва също звук, мантра, мелодия, ухание, допир, положение на тялото, усещания в тялото, процеса на дишане. За медитация се използват също и мисловни обекти, например любов, благодарност, свобода, сила, благородство, и т.н.
.. подострена от упасана ...
Самата дума “упасана” има много значения – седя на близо, служба, в очакване на разпореждане, бивам на разположение, уважение, почит, молитва, обожаване, богопочитание, и т.н.
Най-точната дефиниция за „упасана” това е духовна практика, при която се търсят висши идеали, възвишени мотиви, благородни цели и стремежи, в обикновените тривиални неща които живота предлага в ежедневието. Онова, което привидно ни се струва незначително, маловажно, не-заслужаващо внимание и уважение, в същност може да бъде толкова велико, колкото и най-значителните събития. Всичко зависи от това с каква настройка на ума се извършва дадена дейност. Ние може да предадем важност и значимост на всяко едно действие което извършваме, може да открием в него някакъв висш идеал. Защото в крайна сметка всички действия, всички неща са част от цялото, и затова те са еднакво значими. И тъй като цялото няма крайна цел, няма главна насока в която да се движи, всичко е една космична игра – Лила, то не може да се каже кое е по значимо и по-важно и кое е по-маловажно. Човек може да открие значимост и важност в изпълнението на абсолютно всяка дейност. И тъй като крайната цел на всички дейности е да се постигне мокша – Абсолютна Свобода, то не е трудно да се намери значимост в всяко едно действие. Тази значимост се изразява като действието се изпълнява като жертва – ягня. Когато се пренася действието и резултатите от действието като жертва, за да се постигне мокша, то действието автоматично става значимо. Това означава действието да не е себично, а да е в служба на обществото.
... Опъвайки го ...
Опъването на лъка съответствува на началото на медитацията когато умът бива заставян с помощта на правилно усилие да се концентрира върху обекта на медитация. Тъй както при опъването на лъка е нужно да се употреби усилие, така и в началната фаза на медитацията, когато се заставя умът да се фиксира върху обекта на медитация, е нужно да се употреби усилие.
... с ум ангажиран в съзерцание на Него ...
Когато се стреля с лък и стрела, е нужно да се поддържа концентрация върху две неща: от една страна това е стрелата, а от друга мишената. Когато стрелецът се цели, той трябва да направи така, че стрелата да бъде насочена в мишената - затова е нужно да се държат и двете неща под наблюдение. По същият начин, при медитация е нужно да се поддържа вниманието на ума насочено към две неща. Едното това е обектът на медитация, а другото е целта на медитацията.
Ние вече споменахме по-горе че може да има различни обекти върху които да се медитира. По същия начин може да се каже, че медитацията може да има различни цели. Човек може да медитира с цел да създаде едно произведение на изкуството, картина, музикално произведение, може да медитира с цел решаване на сложен математически проблем, може да медитира с цел да се реши личен житейски проблем, обществен, философски и т.н. Може да се медитира с цел да се наслаждава човек на произведение на изкуството. Медитация може да се прави с цел молитва, религиозно запитване и т.н. Най-висшата цел която може да си постави човек когато медитира това е да се постигне познание на същинският АЗ – Атман, и разбирането на единноста на Атман и Брахман. Т.е. да се види единността на всичко и всички.
...О Сома-обичащий ...
По този начин изпълняващия упанишадата се обръща към ученика. Сома е питието на боговете. То дава безсмъртие, като в същото време донася опияняващо щастие. Загатва се, че ученикът е търсач на абсолютното щастие. Думата “сома се употребява и в смисъл на „красавец” или „драги”. Тъй както на много други места в упанишадите се използва многозначието на думите, за да се изрази по кратък, и все пак силно поетичен начин доброто разположение на учителя към ученика. Това знание не се дава лесно, и ученикът трябва да е заслужил за да му се даде. Заслугата му се състои в това, че той вече е развил своя интелект, развил е своето разбиране на материята до такава степен, че може да схване най-трудните и заплетени идеи на веданта.
... знай, че Той, Вечният Брахман е мишената ...
Целта на медитацията, която в случая е самият Брахман, се уподобява на мишена. Когато се стреля с лък, човек трябва да изостри погледа си и да не го отклонява дори и за миг от мишената ако иска да улучи. По същият начин вниманието на медитиращият трябва да бъде насочено към целта на медитация без да се отклонява нито за миг. Отново трябва да се отбележи че тук целта за медитация е самият Брахман. Това е най-крайната степен, най-висшата степен на медитация както и при другите две системи които разглеждаме, йога и будизъм. Това означава да се „познае” Брахман - че това е абсолютната неизменна и вечна Реалност, която стои зад всичко и всички, която е основата, истинското АЗ, Атман, на всичко. Да се узнае това по пътя на собственият опит е целта на медитацията.
Тук има една тънкост. Единственият път да се постигне това знание, е като се отхвърлят всички цели, включително и тази. В крайната степен на медитация не трябва да съществува абсолютно никаква цел. Когато се поставя цел и медитацията става структурирана, тя губи своята спонтанност. Медитация по дефиниция е нещо, което е спонтанно, което не може да се „прави”. Медитацията се „случва”.
Възниква въпроса, как е възможно да се прави медитация „без цел” след като тук е посочено излишно, че целта на медитацията е Брахман? Когато се говори за Брахмана като за цел, това не трябва да се разбира цел в обикновеният смисъл на думата. Например ако човек си постави за цел да отиде от точка „А” в точка „Б”, той може да изпълни това действие. Но ако си постави за цел да отиде от точка „А” в точка „НАВСЯКЪДЕ” това не може да бъде изпълнено, тоест не може да бъде цел. Друг пример, ако човек си постави за цел да научи висша математика, той има за цел да научи нещо, което все още не знае. Но Брахман това е принципа на познание, абсолютното знание, което е навсякъде и всички го притежават във всеки един момент, т.е. не може да си поставим за цел да научим нещо, което вече знаем. Това е по-скоро да си „припомним” едно забравено знание. Дори “припомним” не е точната дума, по скоро трябва да се употреби думата „да се събудим от съня”. Когато заспим и сънуваме, че сме някаква друга личност, и ако тази личност иска да разбере кое е нейното истинско „АЗ”, то единственият начин за тази личност да познае „себе си” е ако се събуди. И колкото повече цели си поставя тази личност, колкото повече се опитва да прави „медитация”, или прави научни изследвания, ходи в библиотеките и университетите в съня си, толкова по-дълбоко ние заспиваме, толкова по-далеч от събуждането си сме.
... Знай пранава-та (мантрата ОМ/АУМ) да е лъка ...
За да подчертае важността на това сравнение и да направи така, че със сигурност да се разберат, и запомнят отделните елементи в сравнението, учителят повтаря отново всичко. Този път той употребява друга дума за лъка, вместо да каже „учението на упанишадите”, той казва пранава-та. Нека само припомним на читателя, това което казахме по-горе за мантрата ОМ. ОМ е символ на всички звукове, звуковете са тези които съставят думите и следователно ОМ е символ на всички думи, и на всичко което е казано с думи, тоест на ведите и упанишадите. Става ясно, че ОМ е символ на „учението на упанишадите”. Когато медитира ученика трябва да се идентифицира с това учение, т.е. играе „ролята на ведантист”, трябва да „наблюдава, възприема, анализира, реагира” от гледна точка на философията на Веданта. Това е съвсем естествено - ако ученикът се опитва да медитира и в същото време се е идентифицирал с ролята да бъде „запалянко на любим футболен отбор”, неговата медитация няма да бъде много успешна.
Тук има една тънкост. Ако ученика се е идентифицирал с ролята „ведантист”, то той може да използва футболният мач, да го наблюдава и да получи дори просветление. Но ако той се е идентифицирал с ролята на „запалянко” и иска да медитира, дори да медитира върху най-благоприятните за медитация обекти, той няма да постигне никакъв напредък.
... знай Атман да е стрелата ...
Споменахме по-горе, че обектът на медитация може да бъде абсолютно всичко. И все пак в случая се взема възможно най-висшият обект за медитация, Атман. Упанишадата недвусмислено казва: „стрелата това е Атман“ (истинското Аз, чистата незамърсена от мисли и желания будност). На този етап йогина вече е изпитал савикалпа самадхи. Той разбира значението на махавяката Тат Твам Аси/Това Си Ти. Знае, че неговото истинско „Аз” е онази чиста будност, която вече е изпитал в медитация, когато умът му е бил изпразнен от всякакви мисли и само чистото съзнание е останало. Именно това той слага като стрела в лъка т.е. обектът на медитация е състоянието на без-мисловност на ума. Това е най-висшата форма на медитация.
... казва се, че Брахман е целта ...
За да се премахне всяко съмнение за значението на думата „НЕГО” тук вече недвусмислено се посочва, че Брахман е целта на медитацията.
... Тя трябва да бъде улучена безгрешно...
Не се допускат половинчати работи, целта трябва да бъде улучена безпогрешно. И все пак какво означава това, да се „улучи целта” в медитацията?
Нека да разгледаме по-подробно сравнението между стрелбата с лък и медитацията:
1) Когато се стреля с лък първо трябва да се избере цел, която да се порази. При медитацията трябва да се постави цел.
2) При стрелба с лък трябва да се вземе стрела и да се постави на тетивата. При медитацията се създава благоприятно състояние на ума, ведантическа нагласа на мислене, и трябва да се избере съответният обект на медитация.
3) Опъването на тетивата на лъка, съответствува на съсредоточаването – (концентрацията или дхарана при раджа йога) на ума върху предметът на медитация. На тази степен умът се насочва съзнателно отново и отново към обекта на медитация, като възникването на други странични мисли се спира преднамерено.
4) Прицелването в целта, съответствува на дхяна, при което възникването на странични мисли не е допустимо. Това се постига след дълга тренировка на ума. Ако възникне някоя странична мисъл, просто трябва да се започва отново, отначало. Трябва да има един непрекъснат поток от едни и същи мисли в една и съща посока.
5) При стрелба с лък след като стрелецът се е прицелил, той отпуска внимателно пръстите си като в някакъв неопределен момент, пръстите не могат да държат повече тетивата и стрелата излита. Този момент е незнаен дори и за стрелеца с лък. Стрелеца просто трябва да поддържа непрекъснато целта на „прицел”, а кога точно ще полети стрелата това е неизвестно за стрелеца. По същият начин при медитация, в умът се поддържа непрекъсната от други мисли концентрация върху обекта и целта. Постепенно се отпуска „напрежението” - силата с която заставяме ума да бъде концентриран. В даден момент концентрацията върху обекта спира.
6) Когато стрелата полети, стрелецът повече няма контрол върху процесa.
Стрелата лети и за стрелеца остава само да види дали къде ще попадне стрелата. При медитация, след като еднопосочната концентрация на ума е престанала, поради това че напрежението, с което заставяме ума да се концентрира върху обекта е намаляло, умът като че ли излита. Има една празнина, едно състояние на безмисловност. В това състояние не може да се направи нищо повече за успешната медитация. За медитиращият остава само да види къде ще попадна стрелата.
7) Първата мисъл, която посети умът след състоянието на безмисловност, това е „мястото” където е паднала стрелата. Ако целта на медитацията е била да се създаде едно музикално произведение, то първата мисъл ще бъде мелодията която може да се използва в това произведение. Ако целта е била решаването на математическа задача, то първата мисъл това е решението на задачата, и т.н. В случая обаче целта на медитацията е Брахман, и първата мисъл на йогина е мисълта за единността на всичко и всички.
... Така се става едно с Него, както стрелата (става едно с мишената).
Медитиращия, процеса на медитиране, обектът на медитацията и целта на медитацията се сливат в едно когато се постигне истинска медитация. Чувството за индивидуалност изчезва, идеята между „аз” и „не-аз”, което е обектът на медитация се изгубва. В момента на „просветление”, в момента когато се постигне „сатори”, изчезва егото. Идеята за това „Какво е Аз-а?” се разширява и обхваща в себе си обектът на медитация и целта на медитацията. В даденият случай обаче медитацията е от най-високото ниво, и разширяването на идеята за „АЗ-а” е възможно най-голямото. Тук йогинът се идентифицира с цялото, с космоса, с вселената, с всичко. Ако първата мисъл е израз на разбиране значението на четирите Махавакя тогава това е попадане на стрелата в целта - Брахман.
Редактирано от KREDOR™ на 22.02.11 10:37.
|
Стрелбата с лък [re: oтБpaxмaн]
