|
МЕДИТАЦИЯ
Главната идея на всяка медитация е да се постигне цялостно очистване на съзнанието от всички замърсявания: желания, знания и обусловености създадени от личен опит и/или наложени от обществото. Това е връщане към онзи тип съзнание, който е много подобен на новородено дете. Детето е свободно от всякакви знания и опитност, няма още изграден език и не може да дава оценки, да категоризира или осъжда, да класифицира или създава отношение, не е злопаметно, нито пък е изпълнено с благодарност. Т.е. - няма нито положителни, нито отрицателни черти.
Разликата е, че при новороденото има пълна идентификация с определено възприятие, докато при йогина (когато умът му е в медитация) се създава дистанция между възприятието, което е обусловеност на съзнанието и Чистото Съзнание, с което се е отъждествил. Например едно новородено, когато е напълно задоволено от всичко е и напълно доволно от състоянието, в което се намира неговото съзнание – то е напълно "очистено". В момента, в който почувства глад, то изцяло се идентифицира с това чувство. Ако в такъв момент то можеше да говори и някой го запита: „Кой си ти?” детето би отговорило: „Аз съм глад.”. Докато йогинът, ако се намира в същото положение, би отговорил на подобен въпрос: „Това тяло изпитва едно чувство на глад”.
За това състояние на „пълно очистване на съзнанието” може да се каже, че то е в пълния смисъл на думата „промиване на мозъка” (разбира се, това няма нищо подобно от промиването на мозъци, които се използва от различните религии, идеологии, философии и т. н; в тези случаи има по-скоро препрограмиране на мозъка като едни идеи и разбирания се заместват с други с цел използване и злоупотребява с отделни членове на сектата или социална група.) Така съзнанието може да възприема нещата такива каквито са, подобно на белия екран, върху който може да се прожектират филми. Ако екрана не беше с бял цвят, а нашарен с различни цветове, които се променят непрекъснато, то той не би могъл да отрази достоверно и ние не бихме могли да видим нищо.
Частично очистване на съзнанието се е използвало например от индианците в Америка. Когато вождовете на различните племена са се събирали да разрешават възникнали проблеми, преди това те се пушели лулата на мира. Пушенето както е известно потиска някои функции на мозъка и също така, действа като стимулатор за други. По този начин излишната емоционалност е била отстранявана и всеки от вождовете е можел да надвие собствените си егоистични мисли, да излезе от себичната гледна точка и да разсъждава по-обективно. Разбира се, подобна "техника" на медитация не е за препоръчване, въпреки че тя се споменава многократно особено в някой тантрически писания където се препоръчва използване на наркотични вещества. (виж сутра ІV-1) Това са твърде насилствени методи, който водят до загуба на здравето и дори до пълно разрушение на тялото - твърде висока цена за да се постигне изключване на ума. Ако искаме да изключим един компютър няма нужда да правим това с чук и тесла. Има по-добри начини за изключване на компютъра и се пак за това са нужни знания къде, как и какво да направим.
Не всеки може да започне да прави медитация. Само тези, при които желанията са отслабени могат наистина да медитират. Човек, на когото умът е възбуден от множество различни мисли не е в състояние да се съсредоточи. След съответната практика на карма, бхакти и жнана йога, шиша (ученика) намалява броя на желанията (васаните) и ги прави от сатвичен характер. По такъв начин ума става по-спокоен и е възможно да се пристъпи към истинската медитация.
Най-класическата форма на медитация е джапа (многократно напевно повтаряне на звук или дума) с Мантрата ОМ или с някоя друга свещена дума, звук, или стих.
ОМ
ОМ не е просто дума или знак на Ишвара. Думата „сол“ например е знак за химическо съединение и все пак между думата и фактическата субстанция няма реална връзка. Думата е само една общоприета конвенция, договореност между група хора. Затова на различни езици има различни звукови означения на субстанцията сол. Ако вместо дума използваме бучка сол за комуникация тогава положението е различно. Да предположим, че има някакъв хипотетичен език, в който няма дума за сол и вместо това хората трябва да носят в себе си бучка сол. Така че когато искат да употребят думата сол те си служат с фактическата сол като я показват на другите. Тогава вече положението е съвсем различно тъй като онова, с което се означава сол и солта са едно и също нещо! Същото е и с ОМ. Това е едновременно знак и предмета на означение.
Мантрата ОМ се е употребявала във ведическите времена когато са били извършвани жертвоприношения. По време на жертвоприношението жреците са пеели различни стихове от Ведите, с които са призовавали природните сили и боговете да приемат жертвата и в отплата да дадат желания обект. Обикновено след даден стих, участващите във ягнята са отвръщали с „ОМ“ (във смисъл - „Да, Така Е!”).
Мантрата ОМ е съчетание от три звука – А, У, М: а-а-а-у-у-у-м-м-м... Това е вибрация, която започва от най-долната част гърдите и се предвижва нагоре като завършва с носово вибриране на устните. Затова мантрата се нарича още „пранава“ - което означава “ъм-кане”. Според Шива Пурана(1.17.4) етимологичното обяснение на „пранава“ е: “пра” (идва от пракрити, материята) и “-нава” (лодка). Така цялото значение на „пранава“ е „лодката, която ще пренесе йогина през материалния свят до Брахман“.
ОМ е мистичния първоначален звук шабда, от който произлизат останалите четири танматри. От танматрите произлизат петте елемента. А от петте елемента е създаден целия видим материален и мисловен свят .
Символично ОМ/АУМ представлява всички възможни звукове, които могат да се произнесат т.е. цялата азбука. Звукът „А” започва възможно най-дълбоко в гърлото и гърдите и звукът „М” е завършващият звук, който представлява носово вибриране на устните. Така между тези два звука се произнасят всички останали звукове, между тези два звука се намират (!) всички останали звукове. Това са един вид алфата и омегата на санскритската азбука. С ОМ се означават всички звукове, всички букви в санскрит, а пък буквите са съставна част на думите, т.е. ОМ е символ на всички думи. Всяка една дума е знак на даден предмет или явление. Всяка мисъл също е съставена от думи. ОМ е символ на всички мисли възприятия, спомени и т.н. Може да се каже, че ОМ е символично представяна на цялата вселена. Всяка една мисъл или идея е съставена от отделни думи или от отделни представи, на които може да се даде съответната дума. Затова може да се каже, че ОМ е символично представяне на целия умствен и материален свят.
Мандукя упанишада (1.1.) казва: “...всичко което е в миналото, настоящето и бъдещето е наистина ОМ. Това, което е отвъд тази тройна концепция за време е също наистина ОМ.”
Брихадараняка упанишада (5.1.1.) казва: “...ОМ е означение на всепроникващия, най-висшия, неизменен Брахман. От ОМ са били създадени всички обекти на желание, всички сфери на действие, всички Богове, всички Веди, всички жертвоприношения, всички светове, всички причини и следствия, цялата движеща се и не-движеща се вселена.”.
Според Мундака Упанишада (моля забележите, че има разлика между двете различни упанишади: Мандукя и Мундака) трите съставни елемента на ОМ (А-а-а... У-у-у... М-м-м...) се отнасят съответно за трите състояния на обусловеното съзнание: състояние на будност, състояние на сън със съновидения и състояние на дълбок сън.
Когато се прави джапа на ОМ се повтаря многократно „ОМ, ОМ, ОМ...“. Това многократно повтаряне създава една верига от звук-тишина, звук-тишина, звук-тишина... Звуковата част се нарича матра, а интервала от тишина между двата звука се нарича аматра. Аматра-та е символично представяне на Абсолютната Реалност - Брахман.
Ефекта от джапа зависи от продължителността на мантрата. Ако ОМ се произнася често на къси интервали това спомага за концентриране на ума и избягването на странични мисли. Но това може да доведе до разсейване на ума поради увеличаване на личното материално богатство (според Йога Мантра Самхита). Когато интервалите са с голяма продължителност тогава в резултат се развиват сидхи (свръхестествени способности) и се неутрализира “лоша карма”, изкореняват се резултатите от недобрите деяния в миналото; и все пак това може да доведе до влошаване на здравословното състояние на практикуващия. Когато продължителността на произнасянето на мантрата е нито дълго, нито късо, това води до Себепознание.
Според Амрита Нада Упанишада съществуват три начина на джапа:
1) вачика джапа - гласно повтаряне на мантрата;
2) упамшу джапа - мантрата се повтаря с шепнене;
3) манса джапа - мантрата се повтаря умствено.
Умственото повтаряне е 1000 по-плодоносно от шепненето на мантрата, а шепненето е 1000 по-плодоносно от гласното произношение.
ДЖАПА – МЕХАНИЗЪМ
Когато започне повтарянето на мантрата, манас (чувственият аспект на ума), бива привлечен и омаян от мантрата. Умът се привързва към този приятен за ухото звук. Неговото философско значение допринася за пълната привързаност към този звук, т.е. и будхи също се привързва. С други думи - на ученика му е приятно да повтаря тази мантра. Повтарянето на мантрата става необходимост за практикуващия, склонност или привичка, тъй както наркомана става привързан към съответния наркотик. Когато васаните биват намалени до минимум с помощта на карма, бхакти и джнана йога, т.е. когато други мисли изплуват на повърхността от подсъзнанието много рядко, тогава вече ума става годен за цялостна концентрация и истинска медитация.
Джапа започва на глас като постепенно се преминава към полугласно повтаряне на мантрата и после към шепнене и накрая към мислено повтаряне на мантрата. Будхи е ангажиран с различаване между матра и аматра (звук и тишина) и манас е в състояние на омайване от мантрата. Постепенно тялото, ума, и интелекта се уморяват от повтарянето на мантрата. Джапа затихва спонтанно и постепенно, докато спре от само себе си. Манас няма повече на какво да се наслаждава защото няма други мисли в ума. Будхи престава да различава между звук и тишина и престава да функционира понеже няма други мисли за различаване. Така двата най-важни аспекта на умственна дейност манас и будхи – чувство и интелектуално различаване затихват. Заедно с тяхното прекратяване идва и краят на другата съставка ахамкара – егото. Всички мозъчни активности са сведени до минимум и единственото което остава е необусловеното Съзнание, Познавателния принцип, или истинското Аз.
Това състояние е извън сферата на всякаква мисъл, отиваща отвъд всякаква дуалност, оставящо Мая (Световната Илюзия) заедно с всички нейни модификации на безкрайно далечно разстояние Това състояние се издига високо над всякакви илюзии за сътворение, поддържане, и разрушаване; помита като лавина от неизказуемо блаженство всички относителни идеи на болка и удоволствие, благополучие и беда, добро и зло, там където блести славата на вечния Брахман. Познание, Познавач и Познаваемо се разтварят във Вечното Съзнание; раждане, растеж и смърт се изгубват в едно вечно Съществуване; любов, този който обича и това което е обичано се вливат в безграничния океан на Сюпримно Щастие. Потушавайки всякакво съмнение и недоверие, спирайки осцилациите на ума, спирайки всяко влияние на миналите действия (на кармите), укротявайки ума и тялото, удавяйки егото идва трансцеденталната радост на Брахман в това свръх съзнателно състояние. Пространството - Акаша изчезва във великото Нищо - Шуня, времето е погълнато от Вечността, причинността и следствието стават отминал сън. Света с неговите милиарди небесни тела се стопява и всяка мисъл е сведена до нейния край - Тишина; само Съществуването остава в едно безкрайно Сега. Духа - Джива след едно финално усилие прескача последната бариера на относителното съществувание, взривява затвора на материята - Пракрити и се влива в безграничната слава на Брахман.
Нирвикалпа самадхи е най-високия връх във веданта и йога. Истината е разкрита там в своята перфектна форма и тя е нещо осезателно за йогина. Неговото просветление е твърдо установено, състоянието на блаженство е постоянно, неизменно и непроменливо, интересът му към феноменалния свят е обречен на пълна забрава. Дори когато се върне от тази главозамайваща духовна висота той е напълно лишен от идеите за “Аз” и “Мое” и възприема тялото си като сянка, като обвивка която го отделя от Брахман, така както празното пространство в глинения съд е отделено от световното пространство. Неговия ум престава да броди носталгично в миналото или да съжалява за неизпълнени мечти, нито пък мислите му летят в планове за бъдещето. Той гледа с безразличие на настоящето, без да дава приоритет на нищо и на никого, без да осъжда или поощрява, без да категоризира като добро или лошо, приятно или неприятно, важно или маловажно, удоволствие или страдание, за него всички са равноправни. Той остава навсякъде непривързан и когато срещне добро или зло нито се радва, нито мрази. Напълно отхвърлил всички желания неговото състояние на постоянно блаженство е напълно независимо от промените и превратностите на съдбата. Всякакво желание за обекти на наслаждение е напълно изчезнало. Умът му остава изцяло фиксиран върху сияйния Брахман и сетивата му са под пълен контрол. Той остава неизменен независимо дали неговото тяло е почитано и възхвалявано или пък порицавано и измъчвано, и това не променя неговото отношение на състрадание към всички живи същества, защото той е стигнал до разбирането, че Брахман единствено се проявява и манифестира в цялата природа, във всичко и във всички.
Йогинът може да остане завинаги в това състояние ако няма други васани и той може да напусне тялото завинаги. Все пак ако има други васани които трябва да бъдат реализирани (т. нар. прарабда васани) той трябва да се върне в състоянието на обикновен човек за да изразходва до края своите васани.
ДЖАПА – ИЗПЪЛНЕНИЕ
До тук говорихме за символизма в мантрата ОМ, самото техническо изпълнение е следното: най-напред се започва със един дълбок гръден звук, А-А-А-..., който като че ли произлиза от долната част на дробовете. Гърлото е съвсем отпуснато и така вибрацията се чувства много осезателно в целият гръден кош. Опитайте само с А-А-А-... за да почувствате тази вибрация на целият гръден кош.
След като почувствате тази вибрация там се опитайте да я придвижите нагоре към гърлото. За целта е нужно да промените положението на устата за произнасяне на звука У-У-У-... В същото време трябва да се „пее” с един-два тона от музикалната стълбица по-високо, т.е. звукът става с по-висока честота. Ако внимавате и правите това с нужното внимание, ще забележите как вибрация, която е започнала от долната част на дробовете, се е придвижила към гърлото. Това е много силно осезаемо възприятие и може да се почувства още в първите няколко опита. Гърлото и гласните струни продължават да бъдат напълно отпуснати.
След като сте придвижили вибрацията до гърлото тя трябва да се придвижи към върха на главата където е фонтанелата. Това става като устните се затворят съвсем за произнасяне на звука М-М-М-... Така се чувства много осезателно как вибрацията се е придвижила към устните. Може да се почувства толкова силно, че да ви се иска дори да си почешете устните.
Когато вибрацията достигне до устните трябва да се придвижи нагоре към фонтанелата, върха на черепа. За това е нужно да се повдигне бавно корена на езика нагоре към небцето - все едно, че произнасяте звука Н-Н-Н-... (И все пак има разлика! В българския език „Н” се произнася с върха на езика, като се допира до предната част на небцето близо до зъбите). Нужното ни „Н” е резултат от допиране на задната част на езика към мекото небце дълбоко навътре в устата. На технически език това се казва Кантя или Гутурална съгласна (в българския език тези звуци не се употребяват). Когато се произведе този звук, това звучи като „носово” Н-Н-Н-... И тук отново честотата на звука се повдига с един-два тона. Така, ако звукът в началото на мантрата е "до" той преминава в "ми" и завършва в "сол". Разбира се, това са само приблизителни тонове. Важно е да се наблюдава как се придвижва вибрацията и всеки индивидуално да избира най-подходящите тонове, така че вибрацията да е възможно най-силна. С това вибрацията се предвижва нагоре и като че ли достига до върха на черепа.
Когато се правилно се изпълнява тази техника се изпитва особено чувство на спокойствие, вътрешно опиянение, подобно на това когато се вземе алкохол или се пуши цигари (все пак, различно, разбира се). Нужно е да се прави с пълна концентрация, да не се отвлича вниманието от нищо. Колкото по-силна е концентрацията толкова по-силно и продължително е чувството. Започнете с няколко повтаряния само и постепенно увеличавайте бройката. В никакъв случай не пропускайте да се концентрирате върху тишината между две повтаряния на ОМ. Това е най-важното!
Често джапа на мантрата се съпровожда с броене с мала (броеница). Най-традиционната броеница се състои от 108 зърна плюс едно допълнително зърно обикновено малко по-голямо наречено меру. Йогите, последователи на бог Шива правят своите броеници от семена наречени рудракша. Малата се държи с дясната ръка и е поставена върху безименния пръст. Зърната се придвижват с помощта на средния пръст и палеца в посока от вън навътре към тялото. Показалеца не се използва. Със всяко зърно се повтаря и мантрата. Когато се извърши един пълен кръг и се стигне до допълнителното зърно то не се прескача, вместо това малата се обръща в обратна посока. Така последното зърно, до което сме стигнали в този кръг става първо зърно при новия кръг на джапа. Когато джапа се практикува с броеница след известно време се изгражда връзка между повтарянето на мантрата и прехвърлянето на зърната. Когато ума се отклони от повтарянето на мантрата, броенето на зърната също спира. Това се забелязва по-лесно от интелекта будхи и умът отново се връща върху джапа. Ако не се използва мала и само се повтаря мантрата е възможно ума да се отклони в друга посока, да се образува дълъг поток от мисли, които изцяло да променят настроението ни и медитацията да се прекъсне напълно.
Друга причина за използване на мала е, че с нея се намалява вътрешното напрежение и възбуденост на ума. Когато човек е възбуден той прави неволни движения с някоя част на тялото си, например ако очакваме нещо важно, в същото време може да се потупва нервно с крак. Това потупване с крак в същност намалява нервното напрежение. По същия начин малата ангажира пръстите на ръцете с определено действие като по този начин се намалява вътрешното напрежение на ума. Т.е. употребата на мала е нещо като нервното потупване с крак за да се намали вътрешното напрежение.
Обикновено на заден план в подсъзнанието на ума има странични мисли, които от време на време изплуват в съзнанието и прекъсват медитацията. Когато се прави мантруване с помощта на мала, умът става по-ангажиран в процеса на медитация. От дългата практика, постепенно придвижването на зърната на броеницата става автоматично, подсъзнателно. Така с малата се ангажира подсъзнателната дейност на мозъка и броят на мислите на заден план също бива сведен до минимум.Редактирано от KREDOR™ на 22.02.11 08:59.
|
Медитация с ОМ [re: oтБpaxмaн]
