Аз пък имам предвид, че адекватността е отвъд култивирането и придобиването на знания и умения, макар и нерядко тя да изисква придобиване на определени способности, т.е. култивиране на нещо. Тя задава посоките на действие, затова по-скоро се усеща, отколкото да се култивира и да е следствие на някакъв възприет шаблон на мислене и поведение.

До колко е лесно да грешиш или да си адекватен, мисля, че зависи от самия човек и може би основно трудностите идват пак от самия човек, т.е. трудното сам си го прави. Ако се стигне до ситуация да изляза на ринга срещу световен шампион по ММА и да бъда размазан от бой, вината най-вероятно би била моя и това, че ще бъда смачкан, няма да се дължи толкова на липсата на умения, колкото на решението ми да отида да се бия неподготвен.

Струва ми се, че обръщайки внимание на знанията и уменията, изпускаме нещата и не навлизаме в дълбочина. Може би ще добием повече усет за това какво е адекватност, ако изследваме мотивите, които ни тласкат към един или друг вид действия. Примерно кое ме кара да се занимавам с бойни спортове и евентуално да бъда по-агресивен, или пък кое обуславя стремежа ми да върша тази или онази работа, да подхващам дадено бизнес-начинание, да заговарям това момиче и т.н. Мотивите и тяхното разбиране може да просветли и доколко са адекватни действията, защото мотивите имат склонността да механизират мисленето и поведението, правейки човека робот без досег с реалните нужди на ситуацията и без цялостен поглед върху нея...