ОК, последен опит. Моята теза е, че е много по-лесно да сгрешиш, да си неадекватен, отколкото да постъпиш правилно и адекватно, т.е. неадекватността, погрешното действие са много по-достъпни отколкото адекватността и правилното действие. Първото не изисква никакво усилие и култивиране, докато второто изисква. Да го отричаш е все едно да отречеш всички преди теб, на които дължиш по нещо от собственото си израстване. Ти казваш, че обичаш бойните изкуства. Там не трябват ли много тренировки за да постигнеш автоматичен и правилен рефлекс? Аз ако сега отида в една зала по бойни изкуства ще изям бая тупалки, просто защото не знам как да се защитавам ефективно, значи ще съм неадекватен. За да стана адекватен в подобна ситуация ще ми трябват доста тренировки и усилия.

Примерите с бебето и ядосания килър, бяха просто илюстрация, нищо лично към теб. Между другото Ерик Клептън е изгубил сина си точно при такъв инцидент с падане от висок етаж. Не съм съгласен да се лепва етикет на хора, че са недостойни родители само защото са загубили свое дете при инцидент, дори и пораде тяхно невнимание. Не го пожелавам и на най-големия си враг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите