Да така е съзнанието може да осъзнае всичко и когато ние "осъзнаем" щастието си, тогава го губим. "Изгубеният рай" когато Адам и Ева ядът отдървото на познанието и те губят рая Разбира се Щастието и Любовта продължават да съществуват но те са завоалирани от илюзията че човек е нещастен. Нещастието му се състои в това, че той има неизпълнени желания с които се е идентифицирал и иска на всяка цена да ги постигне. Това е което го прави нещастен. В момента в който се освободи от тези желания или Васани, той отново се връща в своето първоначално състояние.
```````
Слагам ти цитата, за да си го видиш. Значи според теб осъзнаването на Любовта и Щастието води до изпадане в илюзия и така той вече ги губи защото осъзнаването е вид илюзия?
После следва момента в който човек се освобождава от своите васани, ти казваш че той се връща в своето първоначално съсотяние - в смисъл на Любов и Щастие, т.е. без желания, той остава неосъзнат?