И на мен ми е важен Лазарев, защото допреди да отворя негова книга не ми се беше случвало да изпитам физическо отвращение от книга. А ми стана страно, когато спомена, че според някого той бил "стара енергия", защото първото ми усещане за него клонеше към: "Стара, тежка енергия. Патоген".
С което, разбира се, не казвам, че идеите му са такива, а че в момента според мен те са такива. Много ми е противен, струва ми се недопустимо ретрограден виросоносител :)))
Иначе, не знам за Брахман, но аз винаги съм била атеист и съм клоняла към диалектически материализъм :))) Напоследък стъпвам малко по малко на агностицизъм и тествам да разчупвам представи, но гледам много да внимавам, да проверявам и знам, че ако нещо работи, то не е непремено заради обяснението, което дава автора или посочващия работещата техника или някакъв по-широк метод. В главата ми има чекмеджета с обяснения и обяснения, имам факти и купчини с различни и дори противоречащи си теории за тях. И гледам да знам всяко твърдение, което минава през мислите ми от къде идва, или откъде е повлияно. Не приемам сто процентова истина. Дори и нещо да ми се струва напълно вярно, не отхвърлям вероятността бъдещите открития да го развият в напълно неочаквана посока. И никак не ми се нрави да правя колажи, за да влязат разни постановки в една основна теория, която да ми обясни нещата с удобна, но неясно колко уместна сигурност. Понякога се чувствам като биоробот препълнен с бази от данни :))) Въртележката става пълна, когато съм приела нещо за факт, но в един момент се светна, че 'всъщност, аз от къде го знам това' :))) и като се заема да го тествам, то просто не сработва. Потене над проверки на цели алгоритми назад - сигурен си, че нещо просто няма как да не работи, но то просто не работи и това си е, можеш да луднеш :))) И цялата тази фонова неяснота е понякога бавеща или направо дезориентираща, но в момента ми се струва, че това е приемлива цена за една игра на обективност и на мен ми харесва да я играя :)))
Танц на васани, важното е да е забавно :)))
|